Жената, която може би никога няма да бъда

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Така и не се научих да бъда от онези жени с невероятно изправените рамене. Които обожават високите си обувки и брадичката им е толкова егоистично повдигната, че те е страх да ги доближиш. Движат се заедно с вятъра и целият свят им коленичи. Защото са толкова силни и самодостатъчни. Сякаш очите им долавят фалша и го превръщат в хвърчило. Разкъсващи всяка проклета несполука, която им препречи пътя. Превръщат времето в техен слуга и всяко тяхно движение е сила. Начинът, по който оправят сакото си. Небрежно отметната коса. И погледът, с който ти казват: „Този свят е мой. И ти няма как да го промениш“.
Жената, която може би никога няма да бъда. Защото аз съм тази, която се влюбва в неоправеното ти легло. В мигването на очите ти в секундата преди да те ядосам. Защото се влюбвах в кафето, което правеше само за мен. С невъораженото сърце на едно босо момиче, което вярваше безрезервно на това твое отмятане на кичура пред лицето ми в шест сутринта. Защото косата ми не понася преплитането с чужди пръсти. Защото точно тези пръсти са нейното продължение и непоносимостта на друга ръка ме прави неспособна на друго обичане.
Защото, когато ти беше слаб, аз бях безутешна. И очите ми се сливаха с бурята през Юли. Сърцето ми става толкова мъртво – сиво, когато ти тъжиш.
Защото бях твоето момиче.
Клиширано ти поднесох всяко оръжие и го насочих право срещу себе си. Помнеща всяка безумна подробност от онези вечери, започващи в 2 сутринта. Когато само ние имахме значение. И ръцете ти бяха онази съвършена част от несъвършения ми живот, които ме правеха завършена.
Ти беше онази част от мен, която никога не е била напълно моя.
Онази част, за която красивите и горди жени ще обявят за излишна. Онази болка, колкото горда, толкова и примирима. Колкото изстрадана, толкова и очаквана. Защото сърцето ми усещаше, че краят наближава.
А ти вече го знаеше.

Ангелина Марова, „Ти знаеше“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Писма на любовта

“Бе го пуснал в пощенската кутия, без много да му мисли, и когато се усети, вече бе станало късно да си го вземе обратно....

В Левски започват Празниците на изкуствата „Парцалев 2024“

В Левски днес започват традиционните Празници на изкуствата "Парцалев 2024", посветени на известния български актьор Георги Парцалев. Това съобщи Любка Христова от общинската администрация. Началото...

Самотата е опасна за здравето

Ново проучване показа, че самотата, дори за кратък период от време, е свързана с физически здравословни проблеми, предава електронното издание "Юрикалърт". Изследването е на учени...

Хариет Бичър Стоу: Човешкото сърце копнее за красотата

Писателката Хариет Бичър Стоу е известна със своя роман „Чичо Томовата колиба”, публикуван през 1852 г. В книгата робството се разглежда не от политическа...

Петър Антонов и Алекс Сърчаджиева в нов театрален тандем

Как се говори за любовта? Оказва се, че няма правила. Няма позволени или забранени теми, особено когато нещата са излезли извън твоя контрол. Много...