Шмуел Йосеф АГНОН: Понякога малките неща водят до големи радости

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Избрани цитати от израелския Нобелов лауреат за литература

Днес, 17 юли, се навършват 129 години от рождението на израелския писател Шмуел Йосеф Агнон. Той е един от първите автори, представители на съвременната литература на иврит. Получава Нобелова награда за литература за 1966 г., заедно с германската поетеса Нели Закс. Агнон е автор на романи, новели, разкази и антологии. Сред произведенията му, преведени на английски, са „Two Tales: Betrothed & Edo and Enam“, „Israeli Stories“, „A Dwelling Place of My People“, „Tehilah“ и др.

ПисателятуУмира през 1970 г.

Image result for shmuel yosef agnon

Представяме ви цитати от Агнон:

„След като всичко, което притежавах изгоря, Бог ми даде мъдростта да се върна в Йерусалим“.

„Аз съм много малък в собствените си очи“.

„Върнах се в Йерусалим и написах всичко, което Бог сложи в моето сърце и моята писалка“.

„Преди да започна да пиша на иврит прочетох всяка книга на немски, като я оцених според ценностите на моята душа“.

„Кои са моите ментори в литературата? Не всеки човек си спомня кравата, която е осигурила всяка една капка от млякото, което е пил“.

„Не трябва да се наслаждаваме на радостите на света без да рецитираме молитва“.

„Нашите дни на Земята са като сянка, а времето, в което скърбим, е дължината на нашите дни“.

„Дом, който можеш да напуснеш по всяко време, не е истински дом“.

„Понякога малките неща водят до големи радости“.

„Хората разказват истории. Историите им са гравирани в моето сърце, а някои от тях са изтекли от моята писалка“.

„Първата си песен написах, когато бях на 5 години. Написах я, защото ми липсваше баща ми“.

Заглавна снимка: Leftover Currency

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...

Антон Радичев, всеотдайният рицар на театъра и киното

Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас,...

Изабела Роселини получи наградата за изключителен принос към киното

Седемдесет и деветият Международен филмов фестивал в Локарно беше открит в сряда вечерта със световната премиера на френско-белгийско-шведската драма Les yeux verts („Зелените очи“),...

Мандрица, единственото албанско село в България

Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно...