Веселина Кискинова, „Уроборос“ *
За да вдъхнеш живот, трябва да се докоснат устни…
Олеквам, защото някой е понесъл част от моя живот. В празнината, оставена за Адамовото ребро, стаявам поверената ми чужда част. Лек е общият ни товар, споделен, понесен в люлка от преплетените ни ръце.
Зародили сме Живот. Като скъперници го пазим само за себе си, дълбоко в себе си. За живия живот се завижда. Щастието се къта, че е крехко и го лови уроки.
Животът. И истината. И смисълът. И светлината. Всичко е в нас.
А Вселената чака да се роди. Като алчно, разглезено, вечно грачещо за още дете.
Вселената се ражда от една дълбока въздишка.
Откъртва се изпод гърдите ми и оставя бяла тишина.
Заставам на брега на морето. Пускам котва там и чакам зеления лъч на залеза, за да издишам мъртвородените животи.
В прошарен сапунен мехур, освобождавам това,което нося в сърцето си, но не държа в ръцете си. В друг впримчвам онази част от сърцето си, която ми обърна гръб и тръгна с друг. В един по-голям балон изпращам себе си, такава каквато бях. Пускам безброй мехури. Издишам си дъха. Издъхвам си любовта.
Хубавото на сапунените мехури е, че се пръскат преди да се отдалечат от мен.
*Уроборос – Змията, захапала опашката си символизира, че на всеки край съответства ново начало във вечно повторение, че приключването на даден път или процес означава ново начало.
Веселина Кискинова
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
