Ангелина Марова, „Онази любов“
За онази любов говоря. За онази, нали знаеш, която кара сърцето ти да бие учестено. Или да спира. Да спира и да си забравил точно колко време си бил мъртъв. За любовта от най-старите приказки. И за която няма да прочетеш в нито една легенда.
За онази, изтърпяла върху себе си всички възможни бури, видяла всички възможни вселени. Която те надживява, но никога не умира преди теб. Която те дърпа към хиляди пропасти. Издига те до края на небето, докосваш космоса с върха на пръстите, и после стремглаво те спуска надолу.
За онази, която подлудява и най-смирената душа. Вдетинява порасналото ти сърце. Която те осмисля и обърква, оставя те безмълвен и те кара да крещиш. Да живееш. Да чувстваш как кръвта тече по вените ти. Събужда сетивата ти. Изостря ги.
За онази, която не търпи оправдания. Нея не можеш да я скриеш. Не можеш да я заключиш някъде вътре в теб и просто да забравиш.
Тя ще те унищожи.
Ще те разкъса.
Няма да те остави да спиш. Ще ти убива късно вечер, когато съзнанието ти вече се унася. А рано сутрин, още преди да чуеш будилника, тя ще прониже ума ти като куршум. И ти отново трябва да станеш от леглото и да я изживееш. Или да се бориш с нея. Ти избираш.
За онази любов говоря. За която ти нямаш смелост, а аз нямам сила. Онази, за която ще останат само думите и въпросите, които пробягват в ума ти и катастрофират в стените.
Онази любов, за която да се бориш сам, е като да вържеш стрелките на часовника, вярвайки че времето ще спре. Знаеш, че е напразно, но въпреки това ще го направиш.
Ангелина Марова
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
