Избрани мисли от именития руски писател, актьор и режисьор
Василий Шукшин е роден на 25 юли 1929 г. в село Сростки, Алтай, Русия. Само четири години по-късно остава сирак – баща му е арестуван и разстрелян от съветската власт.
Василий завършва 7 клас в родното си село, после учи в техникум по автотранспорт в районния град, но така и не го завършва. Връща се на село, за да работи в местния колхоз, а после поема към различни заводи в града. Завършва режисура във Всерусийския държавен кинематографичен институт в Москва. Първата си главна роля изпълнява във филма „Двамата Фьодоровци”, първата му книга е сборникът с разкази „Селски жители”, а първия си филм заснема по собствен сценарий – „Живее такъв момък” (1963). Именно с него печели „Златен лъв” от Международния кинофестивал във Венеция.
„Калина алена” (1974) е върхът в творчеството на Шукшин – той написва сценария, режисира и сам изпълнява главната роля във филма. Само няколко месеца след неговата премиера Василий е намерен мъртъв – случва се на 2 октомври 1974-а, по време на снимките на филма „Те се сражаваха за родината” на Сергей Бондарчук. Поканен е да изпълнява една от главните роли, но съдбата решава друго…
Преди почти 43 години руската и световната литература и кино губят един от най-талантливите си автори. Писателят, режисьор, сценарист и актьор Василий Шукшин си отива от нашия свят едва 45-годишен години.
Припомняме си няколко мисли на Василий Шукшин:
“Когато не се чувстваме добре, ние си мислим: „А някъде на някого му е хубаво.” Когато ни е добре, рядко обаче си казваме: „Някъде на някого му е зле.”
„Сега ще кажа нещо красиво: ако искаш да бъдеш майстор, топи перото си в истината. По никакъв друг начин не би могъл да учудваш другите.”
„Не старостта, а изживеният живот е за уважение. Ако изобщо го е имало…”
„Всичко ценно и прекрасно на земята е създадено от умен, талантлив и трудолюбив човек. Все още нищо съществено в човешката история не е било създадено от паразит.”
„Не е страшна глупостта на владетеля, тъй като той винаги е божествено глупав, ако не знае друга радост освен политиканстването и собственото си облагодетелстване. Страшното е, че хората го търпят.”
„Тези, на които по един или друг начин помагам, дори не подозират колко много ми помагат.”
„Никога не бива да идва мигът, в който да махнеш с ръка и да кажеш, че вече нищо не можеш да сториш. Винаги можеш да направиш нещо.”
„Хиляди трябва да се опитват да пишат, за да се роди един писател.”
„Самокритичността прави човека наистина умен. Така е и в изкуството, и в литературата.”
„Най-наблюдателни сред хората са децата. След тях са художниците”.
„Граматичните грешки, изписани с красив почерк, са като въшки върху копринена риза.”
„Истината винаги е малословна. Лъжата – напротив.”
„Човекът, който дарява, иска да изпита радост. Никога не бива да му я отнемате.”
„Културният човек… Това е този, който е в състояние да състрадава. Това е горчив, мъчителен талант.”
„Приемам целия си живот като бой в три рунда: младост, зрелост, старост. Два от тях трябва да спечелиш. Единия вече го загубих.”
Заглавна снимка: Субботний Рамблер
ATRday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
