Педала на газта ли да натиснеш, газта от печката ли да пуснеш…

Споделете, харесайте, последвайте ни:

За страната на суджуците и лошите разказвачи на приказки

С времената се менят и нравите. Това, което вчера беше абсурд, днес е по-нормално отвсякога. Светът е изграден от противоречия и в този смисъл често губим представа за добро и зло, за красивото и грозното. Понякога, обаче, чувството за безнадеждност взема превес и човек се чуди: педала на газта ли да натисне, газта от печката ли да пусне.

Разпадът е повсеместен. У нас положителните новини са рядкост, защото страхът „възпитава“ по-добре. Капсулирани в собствения си душевен затвор, ние търсим утеха в социалните медии, запасени с големи количества евтина водка. Но и фейсбук не е това, което беше.

Ако съдим и по мрежата, България е страна, в която се ширят дистрибуцията на суджуци и бежанци. Босите крака на президента не повдигат толкова въпроси, колкото извикването на абсурдни отговори. От фейсбук първо научаваме кой лекар или нотариус са пребили, или кой кого е напсувал насред трафика по Цариградското шосе. Стоим си вкъщи и правим обобщения за живота, който отдавна престана да зависи от нас.

Липсват ми котенцата и цветенцата, които се споделяха масово до неотдавна в профилите на виртуални ми приятели. Защото пространството в интернет е по-красиво с тях, отколкото със снимките, които се налага да виждаме в момента.

България не е мръсна приказка, но разказвачите не струват. „Така е то!“, би казал Вонегът. И би бил абсолютно прав.

Поглеждам печката и решавам да се повозя с колата. С мръсна газ.

Мануела Георгиева

ATRday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Днес всички танцуват танго (ВИДЕО)

Днес трябва да танцуваме. Танго. Все пак е Световният ден на тангото. На 11 декември са родени две от най-известните личности в историята на...

В бисерните погледи на рибите

КОЛКО МОРЕТА В ПЯСЪКА ИЗГУБЕНИ От Нели Закс Колко морета в пясъка изгубени, колко пясък в камъка затворен колко време в песенния рог на раковините изплакано, колко смъртна самота в бисерните...

Жан-Пол Сартър: В другия до нас винаги търсим сигурността

Ако поискаш да разбереш нещо, то ти се оказваш лице в лице с това „нещо – съвсем сам, без ничия помощ, независимо от хората...

Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много ~ Емили Дикинсън

На днешния декември се навършват 190 години от рождението на американската поетеса Емили Дикинсън. Макар да е автор на около 1800 стихотворения, по-малко от...

Ликувай с тишината

"Понякога е по-добре да не упорстваш, а мълчаливо да наблюдаваш как ще се развият нещата около теб. Лекувай се с тишина, не избързвай с...
%d bloggers like this: