На 30 юли отбелязваме Световния ден на приятелството. Той не е от онези празници, които предполагат шествия и развяване на знамена по улици и площади. Него всеки сам преживява в сърцето си. Затова е толкова скъп.
Животът без приятели не струва пет пари. В трудни моменти приятелите са по-често близо до нас, отколкото членовете на семейството ни. Именно с тях делим тъга и радост, сълзи и смях. Защото, както казва О’Хенри, приятелствата не са случайни. Дали е съдбовно или е чиста „нарочност“, ние заобикаляме живота си точно с хората, които е трябвало да станат част от него.
Приятелството познава и кавгите, и умората. Трийсетте сребърника в нечий джоб дрънкат примамливо, но решенията как да постъпим винаги са наши. Не че няма непростими неща. С опита се научаваме кое е правилно и кое не. А и всеки разумен човек знае, че едно приятелство с някого не е просто за удобство.
С годините най-близките до нас хора намаляват. Естественият подбор на сърцето не е по различен от този в природата. Оцеляват отношенията, които градят доверие. А най-сигурният начин да се лишим от нечия компания е предателството. Юди и без това си имаме достатъчно. Не е нужно да се правим на по-великодушни, отколкото не ни е писано да бъдем.
Хубав празник е днешният, в него наистина има смисъл. Отдаваме почит на приятелството, на хората, без които не бихме могли да живеем по начина, който ни кара да се чувстваме добре. В голяма степен празникът е личен, защото всъщност ние сме такива, каквито са приятелите ни. Не е случайна приказката, че „двама при двама сядат“. Законите на привличането действат и без нашето съгласие.
Сега е моментът да благодарим на приятелите си – най-вече за търпението им. Лесно е да изгаряме мостовете помежду си. Трудно е съзиданието.
Благодаря! И честит празник, приятели!
Добромир Банев
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
