„- Представи си, че си леяр на бронз. Искаш да излееш камбана и си приготвил матрица. Но когато се мъчиш да излееш разтопения метал, той отказва да потече, защото не иска да е камбана, а меч.
– Но металът не избира калъпа си.
– Не, не го избира! Не можеш да въстанеш срещу Пътя, тъй както и ръката ти не може да въстане срещу рамото ти, нито пък металът срещу калъпа си. Всички неща са част от Вселената, която е неизменното…”
Това е откъс от книгата „Сътворението” на американският писател Гор Видал. Признат за един от най-видните интелектуалци на ХХ век, той идва на белия свят на 3 октомври 1925 г. и си отива завинаги от него на 31 юли преди пет години.
Видал е син на Юджийн Лутър Видал, един от първите военни летци на САЩ, и на актрисата Нина Гор. Негов дядо по майчина линия е сенаторът Томас Гор, а вторият му баща е потомък на вицепрезидента Аарън Бър. Доведен брат е на Джаки Кенеди, далечен братовчед е на президента Джими Картър, както и на Нобеловия лауреат Ал Гор. През 1943 г. завършва „Phillips Exeter Academy” и се записва в армията, служи на Алеутските острови до края на Втората световна война.
Гор Видал е автор на повече от 20 романа. Първия – „Уилиуоу”, написва едва 20-годишен, след което излизат „Градът и стълбът”, „Вицепрезидентът Бър”, „Линкълн”, „Империя”, „Холивуд”, „Калки”, „Вашингтон, окръг Колумбия”, “Сътворението”, “На живо от Голгота” и други. Част от тях са преведени и на български език.
Предлагаме ви 20 мисли на Гор Видал:
„Повечето животи са прекарани в слагане и сваляне на маски.”
„Хората никога не правят това впечатление, което мислят, че правят.”
„Четирите най-прекрасни думи в ежедневната ни реч са: „Аз нали ти казах?!”
„Първо кафе, после оригване. И Музата идва.”
„Глупостта на умния винаги е по-голяма от тази на тъпака.”
„Казват, че да опознаеш себе си, значи да опознаеш всичко човешко. И естествено никой не може да опознае себе си, защото човешката природа е необхватна: ние оставаме непознати дори на себе си.”
„Преди животът да ни раздаде картите, са раздадени картите на съдбата ни – нашето семейство.”
„Всеки път, когато приятел постигне успех, нещо в мен умира!”
„Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел.”
„Никога недейте да имате деца. Имайте внуци.”
„Стилът е да знаеш кой си, какво искаш да кажеш и да не те интересува какво мислят останалите.”
„Доброто дело никога не остава ненаказано.”
„Историята не е нищо друго, освен клюки за миналото, с надеждата, че може и да са истина.”
„Хората винаги си мислят, че ако пишеш добре, то е защото ги мамиш или пък не си достатъчно демократичен, за да пишеш толкова лошо, колкото всички останали.”
„Не е достатъчно да постигнеш успех, другите трябва да се провалят.”
„Непрекъснато чуваме: „Къде са ни писателите?” Въпросът, за който си струва да се ядосваме, е: „Къде са читателите?”
„Съседът на човека винаги е негов враг. Такава е природата на нещата.”
„Какво чудесно нещо са книгите, как преминават през светове и векове, побеждавайки невежеството и накрая дори и безпощадното време!”
„Никога не пропускам шанса да правя секс или да се появя по телевизията.”
„Това, което сме, рядко е това, което искаме да бъдем, докато това, което искаме да бъдем или ни е забранено, или се променя със сезоните.”
Заглавна снимка: Huffington Post
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
