Той никога не е бил войник, но постига първото териториално разширение на империята след Октавиан
Тиберий Клавдий Нерон Германик е роден в Лугдунум (Лион, дн. Франция) на 1 август 10 г. пр. н.е. Той е син на Нерон Друз, брат на Тиберий и Антония, дъщеря на Марк Антоний и Октавия.
Въпреки знатния си произход, Клавдий няма в началото перспективи за кариера в политиката. Причината са физическите му недостатъци: куцал и заеквал, при възбуда му треперела главата и имал пяна на устата, непрекъснато се оплаквал от силни болки в стомаха. Учените не са единни по въпроса от какво точно е страдал Клавдий:от спастична парализа, от множествена склероза или възпаление на мозъчната кора. Но тези недостатъци не се отразяват на умственото му развитие – факт, който околните не взимат под внимание. Едва Калигула забелязва това и вади Клавдий от забвението. Калигула се нуждае от лоялен сътрудник и Клавдий става през 37 сенатор и консул.
Убийството на Калигула хвърля Рим в хаос. Германските телоохранители на императора преследват убийците, а в същото време сенатът се опитва да вземе властта и да върне републиката. Преторианците обаче нямат изгода от това и не застават на тяхна страна. В императорския дворец един от войниците случайно се натъква на Клавдий, който се крие зад една завеса. В хаоса преторианците отчаяно се нуждаят от законен наследник на трона и още на същия ден Клавдий е обявен за император. Той създава опасен прецедент, като награждава преторианците за тяхната лоялност с по 15 000 сестерции на човек. Освен това, наказва убийците на Калигула, което го прави популярен сред народа.
Процесите, водени заради държавна измяна, са спрени, а актовете и запасът от отрова на Калигула са унищожени. Конфискуваните от предшественика му земи са върнати на притежателите им, а съответните закони са отменени. Въпреки това не липсват опити за убийство и на самия Клавдий, но той реагира бързо и решително, когато смята, че животът му е застрашен. По време на управлението му са екзекутирани 35 сенатора и 300 конника. Не малко от тях са жертви на интригите на жените и приближените му, които използват страховете на императора, за да се оттърват от враговете си.
Един от проблемите на Клавдий в личния му живот са жените му. Първата му жена, Плавция, не само му изневерява, но и е заподозряна в опит за убийство на съпруга си. От нея той има син – Клавдий Друз, който умира, преди да е навършил пълнолетие, според слуховете – удушен. С Клавдий се развежда поради подозрения в изневяра. Пет месеца след развода тя ражда дъщеря – Клавдия, която обаче не е призната от Клавдий и съдбата й е неизвестна.
Втората му жена е Елия, която му ражда дъщеря – Антония. Клавдий се развежда и с нея, като й отнема дъщеричката, която по-късно омъжва за правнук на Помпей Велики. След това 48-годишният Клавдий се жени за Месалина, която по това време е едва на 18 години. Месалина му ражда син, Тиберий Клавдий Германик, месец след интронизацията му. По-късно ще бъде наречен Британик. Месалина знае, че като майка на престолонаследника е защитена срещу всякакви атаки отвън и безсрамно използва тази си позиция, служи си с клевети – много от видните сенатори и любовниците й са екзекутирани. През октомври 48 г. обаче прекалява: докато Клавдий е в Остия, тя се омъжва за един от любовниците си, кандидат-консула Гай Силий. Когато Клавдий научава, го обзема страх, че вече е свален. Много от хората в сената и администрацията се колебаят на коя страна да застанат. В тази несигурна ситуация решително действа секретарят на Клавдий, Нарцис. Месалина е убита, без да може да се срещне с него. Децата й също нямат късмет. Британик по-късно е убит от Нерон, а дъщеря й Октавия се жени за него, но по-късно е заточена и убита.
По време на управлението си (от 41-ва до 54-та година) Клавдий се интересува живо от право и финанси. Понякога дори сам се изявява като съдия. Налага всеобщи правни норми за социално слаби, ускорява съдопроизводството. Друг белег на управлението на Клавдий е централизацията на администрацията.
Именно Клавдий, който никога не е бил войник, постига първото териториално разширение на империята след Октавиан. Най-значителното му постижение е завладяването на Британия. Освен това са анексирани Тракия, Ликия и Мавритания.
След аферата с Месалина, Клавдий решава никога повече да не се жени. Но скоро променя решението си и негова жена става племенницата му Агрипина, сестра на Калигула. За всеобщ ужас Агрипина се оказва също толкова властолюбива, колкото и Месалина. Главната й цел е да види като престолонаследник сина си от първия си брак. Убеждава Клавдий да го осинови под фамилното име Нерон. През 51 г. Нерон е обявен за престолонаследник. Единственият, който след това би могъл да пречи, е Клавдий. Затова, според преданието, на 13 октомври 54-та година той е отровен с гъби. Семпъл край на земния път за един император.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
