Стоян Николов Михайловски (1856-1927) е виден български сатирик, смел изобличител на злото и възторжен проповедник на доброто. Роден e в град Елена. Завършва френски лицей в Цариград (1872) и правни науки в Екс (1879). Съдия, публицист, учител и професор. Михайловски съзерцава света през очилата на моралиста и философа. Животът в неговото чувство и съзнание е борба за нравствено издигане и изпълнен дълг, изпълнена жизнена мисия. Стилът му, често приема високия тон и архаичната окраска на стила на библейските пророци. Един от ярките представители на критическия реализъм в българската литература. Майстор на баснята и епиграмата. Стихотворението му „Кирил и Методий“ е текст на популярния химн „Върви народе възродени“. Авторът на незабравимите басни е използвал много псевдоними. Подписвал е своите произведения като Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Ст. Стрелков.
От 1923 г., вече възрастен и изморен от превратностите на съдбата, Михайловски се отдръпва изцяло от обществения живот. Пише философските трактати „Въведение във философията на новобългарската история” и „Как западат и се провалят държавите”, непубликувани приживе, в които се опитва да обясни от своя гледна точка драматичната участ на новата българска държава. Преработва и систематизира творчеството си, пише религиозни и философски размишления (наричани от Михайловски апофтегми или откръшлеци), създава драми и религиозни стихове. Подготвя няколко ръкописа с религиозната си лирика, които остават неиздадени.
На 18 юли 1927 г. поетът оставя последното си писмено завещание, завършващо с думите: „При големите мъки и страдания, които изпитвам, чувствувам, че душата ми се горевъзнася до последните предели на света, откъдето чрез едно помръдване на своите криле тя ще отлети в безконечността”. Умира на 3 август същата година в София. Предсмъртното му желание е да бъде погребан до гроба на Иван Вазов (покрай храм-паметника „Св. Александър Невски”), но то не е изпълнено поради несъгласието на Вазовите сродници.
Нека да си припомним три басни на майстора, които показват неговата актуалност и днес:
Гайдарят-цар
Дървари, въглищари, камънари, воловари
и биволари –
събрани да избират
народен главатар –
разискват, спорят, кряскат, пискат… И кого намират
най-напокон,
достоен да седи на трон?
Един гайдар!
Поуката ми който не обича,
ще ми рече: „Това на басня никак не прилича!“
Такова мнение макар
да не споделям – към това, що писах, ще прибавя
един ред още – басня истинска за да съставя:
– Във царството на тиквите кратуната е цар!
Жаби и орел
Две жаби критикуваха орела.
Едната думаше: „Таз птица лакома и смела
не може да се подчини
а никакъв световен ред!“
А другата прибавяше: „Да, тъзи хала, вред
където се вести, злочестини
безбройни причинява!“
Така догдето жабите бърбореха – минава
едно магаре покрай тех;
от страх
те се завреха във една гнуснава
полянска барчинка… И ти ще бъдеш тъй руган,
човече гениалний! В тебе има грях
голям: посред пълзяща сган
роден си великан!
Но рано или късно час настава
да засияе туй, що заслужава слава –
и да се провали това, що заслужава
забрава!
Магаре в лъвска кожа
Муле с лъвска кожа се покрило…
Сплашва се светът пред туй страшило…
Вятър духва – сваля грозна маска…
– Дръжте! Бийте! – всеки взе да кряска.
Самозванецо, тъй улетява
най-подир и твоята прослава!
Борис Белев
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
