Актьорът оставя над 100 филма зад гърба си и няколко роли, които записват името му във вечността
Робърт Мичъм, чиято филмова личност притежаваше цветист речник и винаги живееше на ръба, и митът за която се подхранваше освен от самите герои и от житейските му подвизи, почина на 1 юли 1997 година в съня си в своя дом в Санта Барбара, щата Калифорния. 79-годишният Мичъм страдаше от години от емфизема, а в последствие му бе поставена диагноза “рак на белия дроб”.
Актьорът бе популярна звезда още от 40-те години, но само няколко от неговите над 100 филма му предложиха роли, в които можеше да докаже таланта си. Но когато това се случваше, както в “Out of the Past” (1947, Жак Турньор, с Кърк Дъглас), “The Night of the Hunter” (1955, Чарлс Лотън), “The Sundowners” (1960, Фред Цинеман, с Дебора Кер) и “Нос Страх” (“Cape Fear”, Дж. Лий Томпсън, с Грегър Пек), той бе наистина несравним. Подобно на Богарт, Купър и Трейси, той играеше без никакво усилие. Неговите тежко притворени клепачи придаваха някакво ново измерение на мъжкия сексапил. Присъдата срещу Мичъм за притежаване на марихуана през 1948 г. въобще не засегна кариерата му. Но той възприе поведение на безразличие спрямо актьорската професия, а неговото скандално, безрасъдно лично държане може би повля върху ролите, които му предлагаха. Обстоятелствата също оказват своето влияние върху кариерата му. Хауърд Хюз (с чиято компания има договор) не му позволява да приеме ролята в “Оттук до вечността” (“From Here to Eternity”, 1953, Фред Цинеман), която направи Бърт Ланкастър звезда. Не му е позволено да изиграе и ролята на Стенли Ковалски от “Трамвай “Желание” в театъра – роля, предопределила кариерите на Марлон Брандо и Антьни Куин. Самият той отказва роли във филми като “Непригодните” (“The Misfits”, 1961. Джон Хюстън), “Патън” (“Patton”, 1970, Франклин Шафнър) и “Кет Балу”.
Робърт Чарлс Дюран Мичъм е роден в Бриджпорт, щата Кънектикът, на 6 август 1917 г. Като младеж е вършил доста поразии, а между тях е работил като копач на канавки, композитор, миньор, моряк, автор на истории за призраци за астролога Каръл Рихтер и професионален боксьор, имащ цели 27 мача. Той самият разказва, че е арестуван за скитничество и успява да избяга от каторга, след като е прекарал там шест дни. През 1940 г. се жени за Дороти Спенс и се установява в Лонг Бийч, Калифорния, работещ като механик за компанията “Lockheed”. Работата му причинява умствено и физически разтройство и той напуска, за да се присъедини към местната театрална трупа.
Кадър от “The Story of G.I. Joe”
Скоро започва да се появява в епизодични роли в киното. След малка роля в “The Human Comedy” (1943, Кларънс Браун) от компанията “RKO” му предлагат договор и през 1945-а той получава единствената си номинация за “Оскар” за поддържаща роля във военната драма “The Story of G.I. Joe” на Уилям Уелман.
На 31 август 1948 г. той е арестуван в дома на актрисата Лайла Лийдс за притежаване на марихуана. Наема двама от най-добрите адвокати в града, но е осъден и изпратен за два месеца в затвора. Присъдата по-късно е отменена и заличена от досието му. След освобождаването си той се връща към киното с екранизация по Джон Стайнбек – “Червеното пони” (1949, Луис Майлстоун) и популярността му достига връхната си точка. Неговото гранитно лице, яките му гърди и циничната му поза са идеалната находка за “черните” драми на “RKO” от епохата, като “The Big Steal” (1949, Дон Сийгъл), “The Racket” (1951, Джон Кромуел), “Where Danger Lives” (1950, Джон Дароу) и “Second Chance” (1953, Рудолф Мате). От началото на 50-те започва да получава по 4500 долара на седмица. Хюз го разпределя във второкласните филми с партньорки като Джейн Ръсел и Джейн Гриър, в които той по правило е на по-високо равнище от драматурга. Но след няколко години договорът му с “RKO” изтича и той започва сам да избира ролите си. Такъв е случаят с “Реката на смъртта” (“River of No Return”, 1954, Ото Преминджър, с Мерилин Монро) и с “Not as a Stranger” (1955, Стенли Креймър, с Оливия де Хавиланд и Франк Синатра).
Една от класическите му роли е като психопатът евангелист в стилния трилър на Чарлс Лотън “Night of the Hunter” от 1955 г. – изпълнение, абсолютно неприето навремето. По-нежната и романтична страна на таланта му е разкрита две годин по-късно от Джон Хюстън в “Heaven Knows, Mr. Allyson” в партньорство с Дебора Кер. През 1958 г. той продуцира и пише песните за криминалния филм “Thunder Road” (1958, Артър Рипли), където играе заедно с 16-годишния си син Джим. Другият му син – Кристофър – започва да снима през 1970. Две роли от 1960 – като богатия донжуан в “Home from the Hill” (Винсънт Минели) и австралийския овчар в “The Sundowners” (отново заедно с Кер) – са сред най-харесваните в цялата му кариера. В отговор на такива похвали Мичъм просто свива рамене: “Отношението ми е същото, както и когато започвах. Не съм сменял нищо, освен бельото си. Играл съм всичко, освен лилипути и жени. Хората трудно могат да решат дали съм най-добрия актьор на света, или пък най-лошия. Още по-малко пък аз бих могъл да го сторя.”
С Мерилин Монро в “River of No Return”
Най-добрите му филми от следващото десетилетие са романтичната драма “Двама на люлката” (“Two for the Seesaw”, Робърт Уайз, с Шърли Маклейн), “Нос Страх” (и двата през 1962), “El Dorado” (1967, Хауърд Хоукс, с Джон Уейн и Джеймс Кан) и “Ryan’s Daughter” (1970, Дейвид Лийн). През 1968 г. според сп. “Time” той е получавал 200 000 долара заплата и 27% от приходите. През 70-те той играе главни роли във филми като “The Friends of Eddie Coyle” (1973, Питър Йейтс), “The Yakuza” (Сидни Полак) и “Сбогом, моя красавице” (“Farewell, My Lovely”, Дик Ричардс, с Шарлот Рамплинг) – последните два са от 1975. В “Сбогом, моя красавице” той играе прочутия герой на Реймънд Чандлър – частният детектив Филип Марлоу. Същата роля той повтаря три години по-късно в “Големият сън” (“The Big Sleep”, Майкъл Уинър, с Джеймс Стюарт). През 1982 заснема видеофилма “One Shoe Make it Murder” (Уилям Хейл); играе и в няколко ТВ филма. През 1983 получава 1 милион долара, за да играе в минисериала “Ветровете на войната” (“The Winds of War”) по романа на Хърман Уук и в продължението “War and Remembrance”. През 1991 той се появява в римейка на Мартин Скорсезе на “Нос Страх”, заедно с партньорите си от стария филм Грегъри Пек и Мартин Болсъм.
Робърт Мичъм е наследен от съпругата си и от синовете си Джим и Кристофър – и двамата актьори, както и от дъщеря си Петрин – писателка.
Източник: tvtv.bg
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
