Колекцията от ръкописни и печатни книги на НИМ излезе в книга

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Старопечатната книга помага на славянските народи да съхранят етническото си самосъзнание и религиозната си идентичност

Излезе от печат книгата „Книжовните богатства в Националния исторически музей“ от поредицата „Колекциите на Националния исторически музей”, инициирана от директора на музея, проф. Божидар Димитров, за популяризиране на културните ценности, съхранявани в най-големия български музей.

Колекцията от ръкописни и печатни книги, съхранявани в НИМ, е истинско съкровище на писмени традиции и прецизно изработени кодекси. В музейната сбирка се съхраняват 45 славянски ръкописа и фрагменти, създадени в периода ХІІІ – ХІХ в., 4 гръцки – ХІІ-ХІХ в., 7 арабски – ХVІІІ-ХІХ в., османо-турски документи от ХІХ в., както и внушително количество старопечатни книги – печатани на кирилица, гръцки, латински, френски, немски, английски, италиански.

Внимание заслужава и колекцията от ръкописна и печатна книжнина на българите католици, създадена на български език и записана с латиница, както и над 50 еврейски ръкописи и печатни издания. Така музейната сбирка представя широка панорама на писмените традиции в културната история на човечеството, а пред любознателния читател се разкрива историята на книгата от Средновековието през Ренесанса до модерната епоха.

Сред славянските ръкописи безспорно първо място заема Боянският псалтир, изписан на пергамент през ХІІІ в. Той е не само представителен за ранната, старобългарска редакция на псалтирния текст, но има и собствена интригуваща история. Ръкописът е намерен зазидан в южната стена на Боянската църква по време на реставрационни дейности. Зазиждането на ръкопис в стените на строяща се сграда е било честа практика през Средновековието. Вярвало се е, че книгата, съхраняваща боговдъхновени слова, ще е пазител на цялата постройка. От ХІV в. са запазени 4 ръкописа и един фрагмент. Особено интересен е пергаментният Панигирик от средата на ХІV в., съдържащ преписи на старобългарските книжовници Климент Охридски и Йоан Екзарх. От ХІV в. е препис на Историческа палея (преразказ на Библията в частта от Сътворението до времето на цар Давид с апокрифни елементи) в ръкописен сборник с апокрифни текстове. Фрагменти от този ръкопис се съхраняват в Архива на Македонската Академия на науките. Впечатляващ с украсата си и калиграфското си писмо е Изборният апостол от ХІV в., вероятно изработен в Търново. Тези ранни ръкописи отреждат на НИМ мястото на особено важно хранилище, тъй като е добре известно колко малко ръкописи от тези ранни епохи са оцелели и колко много от българското книжовно културно наследство е трудно достъпно, тъй като се съхранява в чуждестранни библиотеки.

По-късната ръкописна традиция е документирана с една група богато украсени псалтири, свързани с ръкописното средище в с. Аджар (дн. Свежен), Карловско, процъфтяло в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. Във фондовете на музея има ръкописи-автографи на Софроний Врачански, на учителя му Милко Котленски, преписи на реликвата „История Славянобългарска”, дело на българския будител Паисий Хилендарски, положила началото на Българското възраждане. С три ръкописа е представен и видният преписвач и илюстратор от възрожденската епоха даскал Тодор Пирдопски.

Сред гръцките ръкописи интерес представлява преписът на хрониката на Йоан Скилица от ХІІ в., в която се съдържат редица сведения за българската история от времето на цар Самуил. Сред арабските ръкописи впечатление правят преписи на Корана, различни текстове с беседи и тълкувания на религиозни текстове.

Корпусът от старопечатни книги, съхранявани в НИМ, е представителен според критериите на световната музейна практика. Старопечатната книга се явява в културния живот на славянските народи на Балканите, когато те са поставени в условията на чуждо етническо и религиозно владичество. Тя им помага да съхранят етническото си самосъзнание и религиозната си идентичност. Защото началото на кирилското книгопечатане е положено с богослужебните книги. В сбирката на музея има ранни образци на кирилската печатна книга – изданията на Божидар Вукович, реализирани във Венеция, смятана за „люлката на кирилското книгопечатане“.

Сред печатните книги на латински и гръцки има редки и ценни издания на съчинения на Теофилакт Охридски, слова на Марк Тулий Цицерон и др. Трябва да се спомене специално глаголическият Бревиар от 1761 г. като пример на използването на глаголическата азбука в Хърватско почти до края на ХVІІІ в.

В изданието са представени с идентификации, описания и илюстрации най-представителните ръкописи и печатни издания, които се съхраняват в НИМ.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Синът на Чарли Чаплин с изненада към българската публика

Юджийн Чаплин, петото дете на Чарли Чаплин готви специална изненада за българската публика, съобщават организаторите. Той ще сподели за първи път три неразказани истории с...

Общината не позволява поставянето на паметник на Стефан Данаилов пред Народния театър

Ирен Кривошиева е гневна, защото столична община не позволява издигането на паметник на Стефан Данаилов пред Народния театър. Актрисата от "Хотел Централ" и "В името...

Теди Москов префасонира монолога на Хамлет в „Дабъ дешил ине“

Теди Москов – един от емблематичните режисьори на българската сцена, и театър „Васил Друмев“ – Шумен, тръгват на своеобразно турне с най-новото си заглавие...

В лицемерието всеки негодник е специалист!

Лицемерие. Двуличие. Подлост. Коварство. Все думи, които ни навяват разочарования от хора – често дори от най-близките. Стара истина е, че от истинските приятели...

Елица Попова, лицето на клубна София: Няма бивша лудост!

Всеки, обичащ клубния живот на София, е срещал Елица Попова поне веднъж в живота си. Емблематичното лице, фейсконтрол на Yalta Club, а някога и...