Писмо на художничката до нейния любим Диего след края на невинносттта
С времето си прощаваме всичко. Или поне така правят хората, които знаят що е любов. Готов си да простиш изневяра. Готов си да затвориш очи пред нестихващата страст към забавата и алкохола. Само онзи, който е роден да обича, знае какъв е истинският смисъл на прошката.
Пример за това е едно от писмата на Фрида Кало до нейния любим мъж и съпруг – художникът Диего Ривера:
„23 юли 1935 г.
Някакво писмо, което видях случайно в някакво палто, принадлежащо на някакъв мъж, написано от някаква жена от далечната и проклета Германия. Мисля, че трябва да е жената, която Вили Валентинер изпрати тук да се забавлява, а също и с „научни“, „художествени“ и „архиологически“ цели… ядосах се и да ти кажа истината, изпитах ревност…
Защо трябва да бъда толкова упорита и твърдоглава, та да не разбирам, че писмата, проблемите с фусти, учителките по… английски, циганките модели, „доброжелателните“ помощнички, ученичките, които се интересуват от „изкуството на живописта“ и всемогъщите жени, изпратени отдалеч, са просто шега, и че дълбоко в себе си аз и ти се обичаме много! Дори да се впускаме в безброй приключения, да трошим врати, да „споменаваме“ майките си и да се оплакваме пред целия свят, нима сме престанали да се обичаме! Според мен истината е, че аз съм малко глупава и смешна, защото всички тези неща са се случвали отново и отново през седемте години, които прекарахме заедно. Всичкият този гняв само ме накара да разбера по-добре, че те обичам повече от собствената си кожа и че дори ти да не ме обичаш толкова, все пак ме обичаш малко – нали? Ако не е така, винаги ще се надявам, че може да бъде, и това ми е достатъчно.
Обичай ме малко.
Обожавам те,
Фрида“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
