Джаз пианистът Марио СТАНЧЕВ: Интересува ме ме само пълната импровизация

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Вече не преподавам, време е да композирам“, споделя пред ARTday.bg изтъкнатият музикант

Роял пропътува дългия път от Франция до България заради концерта на Марио Станчев преди ден на джаз феста в Банско. Негов приятел и почитател, френски бизнесмен докарва великолепния инструмент, за до може да му се наслади не само прочутият пианист, но и публиката на площада под звездите.  Марио Станчев е роден през 1948 г. и още съвсем млад става известен. Още като ученик в България открива джаза. В студио „Музика” слуша Милчо Левиев и Симеон Щерев. През 1980 г. бяга от страната с големи перипетии и днес е един от най-популярните джаз музиканти във Франция. През последните 15 години е чест гост на джаз фестивала, а тази година за първи път чухме този проект с Trio inedit.

За последно Марио Станчев свири в България с „New Bulgarian Trio” с Христо Йоцов и Димитър Карамфилов преди няколко години. През 2014 г. в Лионската опера са му поверени специални дни – да покани музиканти в продължение на една седмица. „Както знаете, всичко зависи от парите. Успях да си организирам седмицата, както аз поискам. Предложих това трио  – Trio inedit. В него сме аз, Лоран Блументал и Стоян Янкулов- Стунджи. Тази седмица беше изключително интересна. Едната вечер свири един много известен музикант Луис Клавис, другата известен акордеонист, една от вечерите беше с мои ученици, които сириха на 2-3 пиана. Аз и класически пианист разработвахме Бах. Успях да представя различни аспекти от моето творчество. Искам да ви кажа, че триото най-вече зависи от този страхотен солист Блументал. С него сме свирили преди доста години, когато той беше много млад – една от изгряващите звезди във френския джаз. Първият му сериозен ангажимент беше с моя квартет. После той направи кариера. Винаги съм искал пак да работя с него и това се случи 30 години по-късно”, разказва музикантът, обграден от журналисти и приятели.

Междувременно престанах да преподавам

и съм извънредно щастлив. Истината е, че много обичам да общувам с младите хора. Обаче всеки ден да отиваш на едно и също място години наред – направо байгън ти става. 30 години преподавам. Аз съм основател на джаз департамента в Консерваторията в Лион, където живея. Той стана един от центровете на джаза във Франция”. На професорското място го наследява негов ученик – Франк Авитабил – вече с международна кариера и много  известен.

Марио Станчев е реалист като казва, че няма благодарен ученик. „Фройд има един известен израз: Да убиеш бащата! За да утвърдиш себе си, трябва да убиеш бащата. Не наистина разбира се. (Смее се.)”

Освен Франк Авитабиле той има още успешни възпитаници – например най-добрият френски контрабасист – свири с Ману Каче и е много известен.

Не винаги най-известните са най-интересните музиканти

Като интересни музиканти той сочи Барток, Блументал – хора, които търсят своето себеизразяване в музиката. Независимо от стила. Стиви Уондър, саксофонистът Джон Колтрейн.

„Всъщност мен ме интересува пълната импровизация.  Понякога става добре, понякога – не. Както в театрална постановка. Всеки път е различна. Затова е хубаво да се записва.”

След като се отказва от преподаването, му остава повече време за композиране. „Наистина не съм се отнасял сериозно към композирането, не съм наблягал много. А времето минава. Не сме на 20 години. От 2 години пиша  и допълвам неща, които съм изоставял през годините. Не е непременно джаз. Главно пиеси за пиано. Направихме концерт в радиото с Лидия Ошавкова, там свирих неща, които не са джазови. Разбира се, винаги има влияние, но се абстрахирам”.

Марио е впечатлен от многоликият образ на джаза, който слуша напоследък. „Всяка група тук, в Банско, е толкова различна и се нарича джаз. От една страна, на мен ми харесва – всеки си изразява собственото  виждане в музиката. От друга страна се загубват малко фундаментите на джаза. А аз малко или много държа на това.”

Другата година известният джаз музикант има юбилей. Навършва 70. И всички се питаме дали ще дойде да го отпразнува в България? „Да, иска ми се да дойда. Наистина. Но е сложно с програмирането. Още не знам.”

В Банско той свири само негови композиции, публиката страхотно ги хареса, изкара го на бис. Една след друга се заредиха  „Сенегал” с африкански веяния. Както и едно  „Не знам” – защото Христо Йоцов му казал така да го кръсти. Имаше една композиция „Баруомън” – композиция, която написва, гледайки една много елегантна барманка, която сервира. „Сувенир, сувенир” пък беше парче, което има типични неща от миналото – от Бийтълсите, „Джок” – смешка – „Това е евалла на Барток, смее се той.

Трудно е да дадеш годините на Марио. Най-вероятно той си има своя тайна за своята виталност. И я издаде пред публиката. Една от неговите композиции се казва Take The Wrong Train – Вземи грешния влак. Повлияна е от Дюк Елингтън, който изпълнява Take the A Train. „Винаги вземайте грешния влак! Аз така съм правил. И съм много щастлив!”, разкри Марио напълно своята концепция за успех.

„Много съм доволен, че Блументал и Стунджи просто се включиха в тази музика и я направиха като своя. Това е предимството на малките формации – тези включвания, импровизации. Това е много трудно с големи формации. С такива не могат да се постигнат подобни ефекти.

Това е музика с рискове,

не е структурирана строго. Отделните елементи идват от само себе си. Един път може да стане, друг път не – като в готвеното. Не вървим по мост, а по въже.”

Като преподавател с 30-годишен опит Станчев харесва младите джаз музиканти. „Само с тази забележка, че американските модели са прекалено имитирани. Но това е детската болест на джаза – да имитираш големите. Истината е, че те са базата. И всички държим на тях. Но един път като се откъснеш от тях, започваш да изразяваш различни неща.” 

Колкото до неговите деца…. „Синът ми учеше чело с голямо неудоволствие. Заради майка си, бившата ми съпруга Силвия Станчева. За едно дете това е труден инструмент. И аз си мислех, че е намразил музиката. Допреди 2 години – сега е на 30 – когато ме извика да ми покаже нещо. И какво да видя! Пиано! А той дори не е идвал на концертите ми. И сяда и започва да свири ноктюрно от Шопен. Припаднах. Сам беше започнал да свири, макар че се занимава със съвсем друго нещо”.

Люсиена Крумова

Снимки: БУЛФОТО

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Хайнрих Бьол: Чувствата могат да убиват силни неща като любов и омраза

Хайнрих Бьол се ражда на 21 декември 1917 г. в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 30-те години успешно устоява да не...

Острожката библия, смятана за първата печатна Библия на славянски език, е изложена в СУ

Острожката библия, смятана за първата печатна Библия на славянски език, е изложена в Централната университетска библиотека на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. Тя...

Мариус Куркински открива СОФИЯ МОНО 2024 с „Нашенец“

Литературата оживява на откритата театрална сцена в парка на Военна академия „Георги С. Раковски“ между 17 и 25 юли. За радост на ценителите на театралното...

Паша Христова: Една българска роза в прегръдката на вятъра (ВИДЕО)

На 21 декември през 1971 година самолет на БГА "Ил-18", който трябва да лети за Алжир със 73-ма пътници на борда, катастрофира на летище...

Световни музикални виртуози на една сцена на „Pravets Art Nights“

На 19 и 20 юли 2024 г. в Правец ще се проведе "Pravets Art Nights". Музикалната програма и тази година е дело на Софийската...