Рене МАГРИТ: Когато сънищата оживяват (ВИДЕО)

Картините на белгийския художник ни пренасят в свят, от който не искаме да си тръгнем

Веднъж Рене Маргит казал “Всичко пред взора ни има скрита страна, която винаги искаме да видим, но това е невъзможно. Хората пазят старателно своите тайни…” И безспорно това е въплътено в картините му.

Рене Франсоа Гислен Магрит е белгийски художник, един от основните представители на сюрреализма. Известен е като автор на остроумни и загадъчни картини. Явява се на бял свят на 21 ноември през 1898 година в Лесин, Белгия.

През 1910 год. започнал да посещава художествени курсове в Шатле, където се преместил със семейството си. Младите години на художника не били леки. През 1912 г. майка му се самоубила, хвърляйки се в река Самбр. Това събитие оказало силно въздействие върху подрастващия младеж, но не упражнило съществено влияние върху творчеството му. 

Магрит успял да съхрани от детството редица, не толкова тргични, но доста загадъчни спомени, за които самият той казал на една лекция през 1938 г., че имали отражение в работата му. През 1916 г. се записал в Кралската Академия за изящни изкуства в Брюксел и следващите две години посещавал лекции по рисуване, приложни изкуства и орнаметална композиция.

През това време се запознал с Жоржет Берже, за която се оженил през 1922 г. Тя станала негов модел и главно вдъхновение. Двамата били заедно до смъртта му през 1967 г.

„The lovers“, Рене Магрит, 1928 г.

До 1926 г. Магрит работил като художник на плакати и реклами за фабрика, произвеждаща книжни изделия, но договорът с брюкселската галерия Сенто му позволил да се посвети изцяло на живописта. В периода 1922-1923 г. създал своите първи, действително качествени творби, които се характеризирали с кубистично-футуристични елементи и с чувствително преобладаващи женски форми.

През 1926 г. завършил картината „Изгубеният жокей“. За тази творба казвал по-късно, че била крайъгълният камък по пътя му към сюрреализма. Картината носи мистично чувство и тревожност, без видима причина. Чувството на безпокойство се проявява в тъмните тонове, мрачните форми и мистериозното разположение на предметите. През следващата година (1927), Магрит осъществил първата си изложба, която била отхвърлена от критиката.

Тогава, заедно с Жоржет се преместили в Париж, за да бъдат по-близо до центъра на събитията. Там художникът започнал да участва в проявите на сюреалистите и се сприятелил с Андре Бретон, Пол Елюар и Макс Ернст. Встъпвайки в техния кръг обаче, Магрит не изгубил индивидуалността си. Общуването с тях му помогнало да намери неповторимия стил, който отличава картините му. Някои от особеностите, които били характерни за вижданията на Магрит влизали в противоречие с разбиранията на другите сюрреалисти и той често спорел с тях.

„Misteri orizzonte“, 1955-а

Например, той имал  отрицателно отношение към психоанализата и не одобрявал проявлението ѝ в изкуството. В действителност естеството на творчеството му било философско-поетическо и понякога се основавало на логически парадокси. Целта на Магрит била, да застави зрителя да се замисли. Затова често картините му били като ребуси. През цялото време художникът говорел за лъжовността на видимия свят и за скрития смисъл на нещата. Той разработил цял цикъл, в който под нарисувания предмет пишел: „Това не е това“. Най-популярана била лулата с надпис: „Това не е лула“.

„Това не е лула“

По този начин Магрит напомнял на зрителя, че образът на предмета не е самият предмет. След прекратяването на договора с галерия Сенто, Магрит се завърнал в Брюксел и започнал да работи отново в рекламата. Впоследствие, заедно с брат си открил агенция, която им осигурила постоянен доход.

По време на Втората световна война, когато Белгия била окупирана от Германия, Магрит сменил цветовата гама и стилистиката на картините си, приближавайки се към стила на Реноар. По този начин художникът искал да ободри сънародниците си и да им вдъхне надежда. След войната обаче се върнал отново към образите от довоенните си картини и ги преработвал, докато оформил окончателно стила си, получавайки широко признание. Сред творбите на Магрит, които му носят международно признание, една се превръща в обект на изключителен интерес – „Голконда“.

„Голконда“, Рене Магрит

В нея той свързва перфектно различни мотиви от своя репертоар: малки хора в палта и бомбета се носят безтегловно в синьото небе пред фасади на къщи. Фигурата на мъж с бомбе се превръща в негова емблема и неизменно присъства в творбите му след 1950 година.

През 1965 г. се провежда голяма ретроспекция на негови творби в Музея на модерно изкуство в Ню Йорк, което е явно признание за световното му значение. За картините на Магрит е характерен отчуждения, невъзмутим стил. Художникът изобразявал обикновени предмети, които за разлика от други сюрреалисти (С. Дали, М. Ернст), почти никога не губели своята „предметност“, т.е. не се разтичали, губейки формата си и не се превръщали в собствените си сенки. Поразявало обаче странното им съчетание, което подтиква към размисъл.

Рене Магрит, 1935-а

Според признание на самия Магрит, целата му била да накара зрителя да се замисли. В творчеството си художникът се стремил да осмисли разликата или тъждествеността между изображението и действителността. Затова използвал често образа на картина в картината, огледала, прозорци, очи, сцени или завеси.

Знаменитият художник умира на днешния ден, 15 август, през 1967-ма на 68-годишна възраст.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/