И с твойте устни помрачени, смъртта ми нека да ме вземе… ~ Федерико Гарсия Лорка

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Федерико Гарсия Лорка е вероятно най-значителният испански поет и драматург на XX век, написал едни от най-хубавите творби в световната поезия, превеждани на много езици. Той е роден във Фуенте Вакерос, Гранада (Андалусия) на 05.06.1899 г. През 1928 г. излиза книгата му „Цигански балади“, която веднага донася на Лорка широка известност и претърпява седем издания през оставащите осем години от живота му. Лорка е също и художник, виртуозен пианист, китарист и композитор. Поезията и пиесите му комбинират елементи от андалузкия фолклор със сложни и често сюрреалистични поетични техники, в разрез с всички социални и образователни бариери. Счита се, че той е успял в създаването на жизнеспособeн поетичeн стил за сцената, превъзхождащ работите на неговите съвременници Йейтс, Елиот и Клодел. Животът му е трагично прекъснат на днешния 19 август през 1936 г., едва навършил 37 години.

Резултат с изображение за federico garcia lorca

Представяме ви две стихотворение от Лорка в превод на Живка Балтаджиева:

ГАЗЕЛА ЗА НЕЧАКАНАТА ЛЮБОВ

За мен дъхът на твойто лоно,
дъх на магнолия сумрачна.
За никой друг такава жертва –
като колибри любовта ти
между зъбите затрептяло.

Хиляди кончета персийски
върху челото твое лунно бълнуваха
четири нощи, докато талията твоя,
топяща снегове, обяздвах.

Сред кости и жасмин
растеше отмалата на твоя поглед.
Да ти даря, в гръдта си дирех
онези мраморни скрижали, които казват: вечно
вечно; да бъде вечната градина
на моите предсмъртни мъки телцето твое,
мимолетно, кръвта ти – в мойте устни топла
и с твойте устни помрачени, смъртта ми
нека да ме вземе.

КАСИДА ЗА ПЛАЧА

Аз залостих балкона си,
че не исках да чувам плача.
Но зад всички стени, да, зад всички стени,
само плач във слуха се забива.

Рядко ангел запява,
рядко куче пролайва тук-там
и се блъска в дланта ми
на хиляди цигулки простора.

А плачът,
а плачът, сякаш куче по всички следи,
а плачът, сякаш ангел всемирен,
а плачът, сякаш цигулка безмерна струи
и вятърът също душат го сълзи.
Само плач до ушите достига.

* Касида – поетичен жанр с арабско-персийски произход, обозначаващ тържествено хвалебствено стихотворение

Заглавна снимка: flickr.com

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Не ни учат как да обичаме

„Има само една трудност в това да бъдеш мъж. Не ни учат как да обичаме. Когато една жена ни обича, това ни сломява и...

Гледаме „Да обичаш на инат“ по БНТ в памет на Николай Волев

Режисьорът Николай Волев, създал култови български филми като  "Господин за един ден" и "Да обичаш на инат", почина при инцидент на 78 години. Българската национална...

Българско кино: „А сега накъде?“ е филм за тържеството на любовта

На днешния ден през далечната 1988 година е премиерата на филма "А сега накъде?". Режисьор е знаменитият Рангел Вълчанов. В ролите: Албена Ставрева, Ани Вълчанова,...

Артър Милър: Предателството е единствената истина, която остава до края

Той остава в историята на театъра с пиеси като „Всички мои синове”, „Смъртта на търговския пътник” и „Поглед от моста”. Носител е на „Пулицър”...

Пет дни си спомняме за писателя дипломат Ромен Гари

"Моето странстване по света е преследване на Романа на многопластовия живот." - Ромен Гари Ромен Гари е един от големите френски писатели на XX век. Роден е...