И с твойте устни помрачени, смъртта ми нека да ме вземе… ~ Федерико Гарсия Лорка

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Федерико Гарсия Лорка е вероятно най-значителният испански поет и драматург на XX век, написал едни от най-хубавите творби в световната поезия, превеждани на много езици. Той е роден във Фуенте Вакерос, Гранада (Андалусия) на 05.06.1899 г. През 1928 г. излиза книгата му „Цигански балади“, която веднага донася на Лорка широка известност и претърпява седем издания през оставащите осем години от живота му. Лорка е също и художник, виртуозен пианист, китарист и композитор. Поезията и пиесите му комбинират елементи от андалузкия фолклор със сложни и често сюрреалистични поетични техники, в разрез с всички социални и образователни бариери. Счита се, че той е успял в създаването на жизнеспособeн поетичeн стил за сцената, превъзхождащ работите на неговите съвременници Йейтс, Елиот и Клодел. Животът му е трагично прекъснат на днешния 19 август през 1936 г., едва навършил 37 години.

Резултат с изображение за federico garcia lorca

Представяме ви две стихотворение от Лорка в превод на Живка Балтаджиева:

ГАЗЕЛА ЗА НЕЧАКАНАТА ЛЮБОВ

За мен дъхът на твойто лоно,
дъх на магнолия сумрачна.
За никой друг такава жертва –
като колибри любовта ти
между зъбите затрептяло.

Хиляди кончета персийски
върху челото твое лунно бълнуваха
четири нощи, докато талията твоя,
топяща снегове, обяздвах.

Сред кости и жасмин
растеше отмалата на твоя поглед.
Да ти даря, в гръдта си дирех
онези мраморни скрижали, които казват: вечно
вечно; да бъде вечната градина
на моите предсмъртни мъки телцето твое,
мимолетно, кръвта ти – в мойте устни топла
и с твойте устни помрачени, смъртта ми
нека да ме вземе.

КАСИДА ЗА ПЛАЧА

Аз залостих балкона си,
че не исках да чувам плача.
Но зад всички стени, да, зад всички стени,
само плач във слуха се забива.

Рядко ангел запява,
рядко куче пролайва тук-там
и се блъска в дланта ми
на хиляди цигулки простора.

А плачът,
а плачът, сякаш куче по всички следи,
а плачът, сякаш ангел всемирен,
а плачът, сякаш цигулка безмерна струи
и вятърът също душат го сълзи.
Само плач до ушите достига.

* Касида – поетичен жанр с арабско-персийски произход, обозначаващ тържествено хвалебствено стихотворение

Заглавна снимка: flickr.com

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Другата аз

ОГЛЕДАЛО Аз съм сребърна и точна. Без предубеждения. Това, което виждаш, поглъщам го веднага. В чистия му вид – без примес от любов или омраза. Не съм жестока,...

Стивън Бруст: Провалът води до зрялост, зрелостта води до успех

Стивън Бруст  е американски писател, но във вените му тече унгарска кръв. Известен е най-вече с романите си за наемния убиец Владимир (или както...

Нежната сладка реч е израз на истинска любов ~ Сай Баба

„Съществува само една религия, религията на любовта. Същестува само един език – езикът на сърцето. Съществува само една раса – расата на човечеството. Съществува...

Приключението не е извън човека, то е вътре в него ~ Джордж Елиът

Викторианската епоха нямаше да е същата без Джордж Елиът (Мери Ан Евънс). Английската писателка идва на белия свят на днешния ден, 22 ноември, през...

Владо Карамазов ще бъде Стенли Ковалски от „Трамвай Желание“

Топактьорът на свободна практика Владимир Карамазов е поканен да изиграе култовата роля на Стенли Ковалски в шедьовъра на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, който режисьорът...