Цялото учение на Петър Дънов е философско и почива на философски основи. Още в младостта си той се интересува от философия, проявява се като ерудит в различни области и съчиненията му са съпътствани от философски теми. Изследването и анализирането на обемното му творческо наследство показва, че във всички негови текстове, беседи, лекции и разговори могат да се намерят философски идеи и разсъждения.
Богатството на неговата мисъл обхваща многобройни области на познанието и засяга най-различни теми от човешката култура. Коментарите и анализите, които прави в своите публични слова, не са просто лично мнение по дадени въпроси, а мъдра философска позиция по редица значими световни проблеми, независимо дали в областта на политиката, икономиката, науката, изкуството или др. Неговият подход е да изкаже кратко, но много съдържателно своята гледна точка, като се стреми всяка дума да бъде на точното място и да докосва центъра на обсъждания проблем. Словото му е насочено към същността на предмета и изхожда единствено от него. Ако той усети, че темата става твърде абстрактна, веднага намира начин да я свърже с нещо практическо, познато и разбираемо. Затова и примерите, които дава, най-често са свързани с поучителни истории от живота и екзистенциални опитности.
Петър Дънов взима отношение по много от въпросите, които влизат в обхвата на философията. Той засяга в дълбочина основните тематични полета на онтологията, епистемологията, етиката, естетиката, логиката, философската антропология, философия на историята и пр. Многостранната му образованост и ерудиция са причина различните хора да виждат в него определен, свойствен на тях самите образ. Така за теолозите той изразява определени теологически схващания, за политолозите, социолозите и геополитиците той може да бъде идеолог с конкретни разбирания за напредъка на света и обществото, за музиколозите – тълкувател на дадени музикални теоретични и практически положения, за учените – новатор в редица схващания за природата и физичните закони, за философите – мислител със собствени прозрения и идеи. Познаването на различни научни области му дава по-широк интелектуален периметър и по тази причина неговите изказвания нямат абстрактно-субективен характер, а придобиват съществена обективно-научна стойност.
Философията е импрегнирана дълбоко в самата тъкан на словото на Петър Дънов. Опитният изследовател може да забележи философ-ската същност на неговите мисли и да открие как те кореспондират с основни философски разбирания, като ги обогатяват и развиват по един нов и оригинален начин. Това дава много насоки за различни изследвания на неговото творчество не само в областта на философията, но и в тази на другите науки. По такъв начин българската философска и научна общност може и трябва да добие по-пълноценна представа за духовното наследство на Петър Дънов и да оцени по достойнство неговата роля в цялостната национална и световна култура.
За съзнанието
В човека има едно просто, или обикновено съзнание, което се среща и в животните. То е във връзка с обикновеното разбиране на човека за простите, елементарни неща. След простото съзнание в човека се явяват по-високи чувства, които се отнасят до самосъзнанието, което го отделя от животните. Човек се отличава от животните по своето самосъзнание. Щом в него се яви самосъзнанието, той изпитва известно достойнство, по което се отличава от животните. Плод на самосъзнанието е речта в човека. Едва сега в него е започнало да се явява по-високо съзнание, а именно – подсъзнанието. Като говорим за духовния свят, ние разбираме по-високо съзнание от самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието и самосъзнанието, такава е и между подсъзнанието и свръхсъзнанието, което наричат още интуиция, или Божествено чувство в човека. Това са степените на съзнанието.
За ума и мисълта
Най-голямата гаранция е човешкият ум. Единственото нещо, което ще ви спаси, е вашият ум. Умът спасява човека. Който не се държи за своя ум, ще страда. Хората страдат, понеже не мислят. Те се водят по сърцето си, а не по ума си.
Който много знае и много страда, той не знае всичко, затова страда. Ще излезе, че за да не страда човек, не трябва да знае много. Това е изопачена мисъл. Знанието всякога носи щастие в себе си.
За мъдростта
Онзи, който люби, трябва да обича, да иска да придобие мъдростта в себе си, да стане мъдър. Не желае ли това, любовта не действа. Любовта се проявява само при едно силно, интензивно желание да бъдеш мъдър. Туй е качество на любовта. Първото качество на любовта е една велика жажда да учиш. Всичко туй не е алчност, такъв човек не е нехаен, но изучава всичко, каквото види в света. А качеството на мъдростта е точно обратното. В мъдрия човек има желание най-малкото същество, което види, да обикне, има желание да му направи една услуга. Той, като види, че една мравка се мъчи, ще спре, ще и направи услуга. Като види, че едно цветенце е затиснато, ще спре, ще го разрови, ще му направи една услуга. Нему е приятно това. Само мъдрият човек може да направи туй.
Всичките постижения зависят от мъдростта. Любовта и истината достигат своите пълни постижения само в мъдростта. Там са знанието, светлината, просторът и ред други работи.
Благодатта произтича от любовта, но да влезеш в Царството Божие и да ти дадат почтено място там – това зависи от мъдростта, която човек има, а не от любовта.
Източник: http://friendsoftherainbow.net/node/1545, „Философията в учението на Петър Дънов“, д-р Деян Пенчев; Словото на Учителя Петър Дънов
ARTday.bg
