Добромир Банев за писмата, които не пишем и за картичките, които престанахме да изпращаме
Думите са странно нещо. Служат ни, за да общуваме помежду си. Чрез тях изразяваме своите чувства и състояния. Има много думи, захвърлени в чекмеджето на съзнанието ни, които чакат да бъдат извадени от там при подходящ случай. Понякога, за да ги изкажем, друг път, за да ги напишем.
Вече никой не пише писма. Дори картичките с изображения на забележителни места са рядкост. „Поздрав от безсънния Париж! Латинският квартал е мястото, на което задължително трябва да сме заедно. Целувам те“. Няколко думи, а какъв трепет носят! Изреченията винаги имат адресат, те винаги са очаквани.
Животът ни се превръща в безкраен монолог, в който като фалшива латерна надуваме главите на останалите с думи за себе си.
Скоро се сетих и за онези думи, които в българския език не само означават хубави неща, но и звучат красиво. Красотата им стои невидима, сякаш покрита с бял чаршаф срещу праха, от който така или иначе спасение няма. Една от тях е думата „нега„, която означава доволство, блаженство, нежност. Кой от младите знае тази дума? Кой от някакво необяснимо любопитство се опитва да повдигне бялото покривало, за да търси отражения?
Когато и тази година отидох до морето, за пореден път осъзнах, че думите имат свои двойници – еднакви са, но са различни по характер. Твърде близки, но заедно с това толкова далечни една от друга. Синьото на небето никога не е синьото на морето. Те са два отделни свята, които съществуват в симбиоза по волята на природата. Но в литературен аспект синият им цвят винаги ще бъде описван по различен начин. Метафорите също зависят от това, какво сме способни да видим в едно огледало.
Думите са онези, които ни обричат да бъдем хора. Общуването ни е дадено, за да си взаимодействаме по начин, невъзможен за останалите живи същества. Думите са любов, приятелство, признателност, но те могат да изразяват и гняв, омраза и предателство.
Нашият живот в голяма степен зависи от това, какви думи изричаме.
Красотата е опасна и в това се крие нейният неотразим чар. Да имаш смелостта да говориш и да споделиш, е най-голямото предизвикателство, чрез коeто красотата на живота оцелява. Всеки живее с усещането си за красота, защото тя е субективна, но самата ѝ същност има смисъл, ако и някой друг, поне за малко, успее да я види през твоите очи. Изкуството винаги е нещо самостоятелно, но това не пречи да бъде споделяно и разбирано по стотици хиляди начини.
Нега! Потънал в блаженството на августовския следобед, се отдавам на доволството като дете, което е познало нежността и по някаква причина обича да рови в чекмеджето с толкова много захвърлени думи. Опитвам се да не ги забравям, те никога не могат да бъдат ненужни вещи и винаги знаят кога да ни намират.
„Здравей,
Получих картичката ти от Париж и веднага сядам да ти отговоря“…
Добромир Банев
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
