Александр Степанович Гриневский „Грин“ е изтъкнат руски писател, известен предимно със своята романтична проза. Творчеството му е близко както до утопията, така и до жанра фентъзи, готическия роман и литературата за свръхестественото. Приживе недооценен и забраняван, сега Александър Грин е един от най-четените руски писатели. Той е създател на уникален художествен свят, населен с идеални герои, намерили своето щастие и осъществили своите блянове, отличавайки се принципно от света в произведенията на Едгар Алън По, с когото често го сравняват.
Ражда се на 23 август през 1880 година, но съдбата му предопределя тежък живот. Думите го завладяват още в ученическа възраст, когато започва да пише стихове. Недолюбван от учителите си, защото ги осмива в мерена реч, трудно се задържа в едно и също училище. За да се препитава, работи на кораб като златотърсач, дървосекач, общ работник… Влиза няколко пъти в затвора, мести се от град на град в търсене на по-доброто начало.
Дълго и болезнено Александър Грин търси пътя си като писател. През 1908 г. излиза първия му сборник „Шапка-невидимка” с подзаглавие „Разкази за революционери”. През 1909 г. печата „Остров Рено”. Знаменитата си „повест-феерия” „Корабът с алените платна” пише през 1916-а.
През 1920 г. заболява тежко от петнист тиф. Докарват го в Петроград, където за него се застъпва Максим Горки и Александър Грин получава академическа дажба и стая в „Дома на изкуствата”. През 1919 г. се жени за Нина Миронова, и те са заедно до края на дните му.
Главна тема на неговото творчество става стълкновението между свободата и несвободата, проявило се особено ярко в романите му „Блестящият свят”, „Джеси и Моргиана” (1929) и „Път за никъде” (Дорога в никуда) (1930). В резултат на това Александър Грин постепенно е отлъчен от литературата и читателите.
Писателят се гмурва в своя изстрадан приказен свят и създава най-добрите образци на своето творчество: „Ловецът на плъхове”, „Корабът с алените платна”, „Бягаща по вълните”. След като завършва романа си „Блестящият свят”, през пролетта на 1923 г. Александър Грин със съпругата си заминава на пътешествие в Крим, обикаля познати места, живее в Севастопол, Балаклава, Ялта. На следващата година, през май 1924 г. се заселва във Феодосия. Скромната му стая е обзаведена само с маса, стол и креват. На стената, срещу възглавницата му, е закачена пропита с морска сол дървена скулптура на Дева Мария. Корабната дева съпровожда писателя в съня му и го посреща на разсъмване.
На 8 юли 1932 г. Александър Грин умира забравен и в самота, от хронично изтощение вследствие на рак на стомаха.
Представяме ви избрани цитати на Александър Грин:
„Никога не се страхувайте да правите грешки – нито от увлечения, нито от разочарования не се страхувайте. Разочарованието е таксата преди да сте получили, може да е несъразмерна понякога, но бъдете щедри. Бойте се само да обобщавате разочарованието и не оцветявате с тях всичко останало. Тогава ще получите силата да се противопоставяте на злото в живота и правилно да оценявате добрите му страни.“
„Думата удря понякога до смърт.“
„Сега децата не играят, а се учат. Те все се учат, учат и никога не започват да живеят.“
„Всичко, което неочаквано изменя живота ни, не е случайност. То е в самите нас и чака само външен повод за изразяване на действията си.“
„Където слабият ненавижда, силният унищожава.“
„Ние трябва да вярваме в това, което обичаме – няма по висше доказателство за любовта. Немислимо е да поставим граница там, където завършва предчувствието и започва истинската любов.“
„Аз разбрах една не хитра истина. Тя е в това, че можем да правим чудеса със своите ръце.“
„Потребността за необичайното може да бъде най-силна след сън, глад и любов.“
„Ако любовта е велика, всички трябва да мълчат.“
„Хората са глупаво доверчиви.“
„Всяка реклама в света се основава на три принципа: „Добро, много и даром“. Ето защо може да даде лошо, малко и скъпо.“
„Самотата е проклето нещо – ето какво може да погуби човек.“
„Нужно е да се научите да затваряте скучната книга, да излизате от лошия филм, да напускате лошата работа и да се разделяте с хората, които не държат на вас.“
Мануела Георгиева
ARTday.bg
