Харизматичният актьор си тръгва от живота на 23 август през 1926 година, а погребалното му шествие трае няколко дни
Дамите били толкова вманиачени от актьора, че пред залите, в които били премиерите на филмите му, се събирали хиляди негови почитателки. Тези, които имали шанса да бъдат близо до него, дори били опасни – ходели с ножици, за да се опитат да отрежат кичур от косата му или парче от дрехите му за спомен. А след внезапната му смърт, когато той е едва 31-годишен, в САЩ имало вълна от самоубийства на жени, които не можели да преживеят огромната загуба. И всичко това – в ера, в която медиите въобще не били това, което са сега – моментални разпространители на информация.
Рудолф (или Рудолфо Алфонсо Рафаело Пиеро Филиберто Гулелми ди Валентина д’Антонгуола, както е пълното му име) е роден в Кастеланета, Италия, на 6 май 1895 г. Баща му е дребен италиански благородник, армейски офицер и ветеринар, а майка му – красива и привлекателна французойка. Когато е на 14 години, постъпва във военноморско училище във Венеция, но не успява да го завърши. После записва агрономически науки в университета на Генуа, но и там не се справя. За кратко живее в Париж, където не успява да си намери работа. През 1913 г., когато е на 18 години, заминава да опита късмета си в Америка. И тъй като е красив и строен, си намира лесно работа като танцьор в кабаре. Партнира на дамите, често по-възрастни, срещу 10 цента на танц.
През 1918 г. случайно попада в Холивуд и е ангажиран за малка роля в ням филм. В продължение на цели три години работи като статист и изпълнител на епизодични роли, като едва успява да се изхранва, разказва в. „Дума“ в своя статия от 2013 г., посветена на актьора.
През 1921 г., когато е 26-годишен, получава главната роля в „Четиримата конници на Апокалипсиса“ и изведнъж става прочут. Успехът му е сензационен.
Всички, особено жените, са в луд възторг от непознатия красавец. Чернокос самец с изразителни кадифени очи под извитите вежди и тежките клепачи. Той е пълен антипод на грубите англосаксонски каубои, които са завладели екрана. И тази особена екзотична външност го прави страшно привлекателен и желан. Той е същински „latino lover“ – „латински любовник“, досега невиждан на екрана. Елегантният му стил на обличане и прическата с прилежно сресана и гарнирана с козметичнии продукти коса създават визия, която и до днес се асоциира с италианския тип мъж.
Всъщност Рудолф Валентино (името, което той приема за свой псевдоним) е екранното олицетворение на мечтата за бягство от живота, на копнежа по други екзотични, а също и еротични преживявания.
Следват филмите „Дамата с камелиите“ по Дюма-син (1921), „Шейхът“ (1922), „Отвъд скалите“ (1922), „Господин Буке“ (1924), „Черният орел“ (1925). Последен се оказва „Синът на шейха“ (1926). През август същата година Рудолф попада в болница заради перфорирана язва. Операцията е успешна, но актьорът умира в болница в Ню Йорк от получения впоследствие остър перитонит. Тогава той е едва на 31 години.
Погребалното шествие на холивудския идол трае няколко дни и обикаля няколко града. На 23 август в Ню Йорк завалява проливен дъжд, но това не спира многохилядната тълпа от негови почитатели, дошли да се сбогуват с Шейха – прозвище, което той получава след най-успешния си едноименен филм. След процесията в Бродуей сякаш е минал тайфун: налице са десетки преобърнати коли, стотици счупени витрини, 123 изгубени деца и килим от цветя.
Обожанието към актьора обаче не помага за това той да бъде погребан достойно. Оказва се, че няма кой да плати за полагането му в земята. Никой от близките му – неговият брат Алберто, годеницата му, кинозвездата Пола Негри (друга героиня в предизвикателството ни), двете му бивши съпруги Джоан и Наташа, неговият импресарио Джордж Улмън, не желае да поеме разноските. Рудолф е живял разгулно и неразумно и е оставил само дългове – цели 160 000 долара (астрономическа сума за онова време), както и една неизплатена вила в Холивуд. Разпратените писма с молба за материална помощ до кино студиа и продуценти не дават резултат. Пусната е дори обява във вестник, след която се събират едва 200 долара. В крайна сметка все пак се намират добри хора да го погребат. Италианското семейство Балбони дарява необходимата сума и откупува място в гробището на Холивуд. Това става цяла седмица след опелото му в черквата.
Валентино не може да бъде определен като изключителен актьор, но той притежава невероятна харизма, която омайва всички, които гледат филмите му. Елегантното му, почти магично и силно завладяващо присъствие, го превръща в икона за съвременниците му и в легенда за историята на киното.
Актьорът от първо лице:
„Жените обичат не мене, а образа, който виждат на екрана. Аз съм платното върху, което рисуват своите мечти.“
„Започвам все повече и повече да заприличвам на най-лошите си имитатори.“
„Наистина мисля, че бях по-щастлив, когато спях на пейката в Сентрал парк, отколкото през всички години в ролята на „идеалния любовник“.“
„Човек би трябвало да контролира живота си. Но моят контролира мене.“
Заглавна снимка: Why O’ Why? – Рудолф и Наташа Валентино, 1924-а
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
