Ървинг Стоун е роден през 1903 г. в Сан Франциско. Като млад работи най-различни неща – продава вестници, шофьор е на камион, саксофонист в танцов оркестър, администратор в хотел. Завършва Калифорнийския университет през 1923-а и е преподавател по икономика там. Две години по-късно получава и научна степен.
„От шестгодишен зная, че искам да стана писател. На двадесет и три, след като писах известно време разкази и едноактни пиеси, напуснах преподавателската работа и се втурнах в „играта на писател“. Прекарах десет години в Ню Йорк. Написах осемнайсет пиеси, две от които дори бяха поставени, но успехът им не беше главозамайващ. През 1930-а попаднах случайно на изследване на живота и творбите на Винсент ван Гог. Три години по-късно се появи „Жажда за живот“ и най-неочаквано за себе си дори се оказах биограф.“
В излезлите по-късно произведения „Морякът на кон“ (1938) – за живота ва Джек Лондон, „Безсмъртната жена“ (1944) – биографичен роман за писателката Джеси Фримонт, „Съперник в дома“ – посветен на лидера иа социалистическото движение Ю. Дебс, „Любовта е вечна“ (1947) – за съпругата на президента Линкълн, Стоун си поставя за цел да вдъхне нов живот на биографичния жанр, да го насити с драматизъм и динамика, като в същото време го подплати с данни и факти от живота на своите герои така, че в крайна сметка да се получат вълнуващи и задълбочени портрети.
Книгите му са основани на щателно проучване на източниците, а фактите са обагрени от емоционалното отношение на автора към героите. Стоун се стреми към точност в описанията на историческата реалност и прецизност на психологическата характеристика.
През 1961 година излиза „Страдание и възторг“, биографичен роман за Микеланджело Буонароти – своеобразен връх в творчеството на Стоун.
„Гръцкото съкровище“ (1975) разказва за живота на Хенри Шлиман – от женитбата му за София Енгастроменос през 1869 г. до неговата смърт през 1890 г., като отделя особено внимание на по-ярките страници от неговата биография – разкопките в Троя и Микена. Авторът предлага на читателите си и собствената си представа за сложната, изтъкана от вътрешни противоречия фигура на този изключителен човек, считан за баща на съвременната археология.
Писателят напуска света на живите на днешния ден, 26 август, през 1989 година.
Представяме ви избрани цитати на Ървинг Стоун:
„Ако се стремиш към творчество, обърни се към живота. Не губи време за подражание.“
„Изкуството е висше изражение на свободата.“
„Когато съм сам, не съм повече сам, отколкото сред хората.“
„Който обича, той живее, който живее, той работи, а който работи, той не остава без хляб.“
„Любовта е главното в живота, само в нея човек може да почувства щастието на битието.“
„Любовта е като кашлицата, не можеш да скриеш.“
„Опитът да разбереш друго човешко същество, достигайки неговите съкровени дълбочини, е едно от най-опасните човешки дерзания.“
„Болката е единственото нещо на света, което няма край.“
„Да се бориш не за своето дело е все едно да вариш супа в кошница.“
„По-скучно занятие от съня няма да измислиш.“
„Той встъпи в есента на своя живот: както в природата, така и човекът има свой кръг от сезони. Дали есенната реколта е по-малко важна от пролетната сеитба на зърно? Едното без другото губи своя смисъл.“
Борис Белев
ARTday.bg
