Аполинер е роден е в Рим с името Вилхелм Алберт Владимир Аполинарис де Костровицки. Майка му е полякиня с благороднически произход, а баща му е неизвестен. Предполага се, че той е италиански офицер с швейцарски корени. Аполинер говори френски от малък. Името, с което е известен, приема след преместването си в Париж през 1900 година. Активен участник във френския артистичен авангард, в оформянето на естетическите принципи на кубизма, а с поезията си става непосредствен предшественик на сюрреализма. През 1914 г. постъпва в армията и участва в Първата световна война. През 1916 г. получава тежко нараняване на черепа. Изтощен след раняването си, той умира през 1918 г. при епидемията от испански грип.
На български са преведи книгите му „Бестиарий или шествието на Орфей“, „Изгубената сянка“, „11000 камшика“ и сборникът „Поезия“.
Представяме ви избрани мисли на Гийом Аполинер:
„От време на време е добре да спираш преследването на щастието и просто да бъдеш щастлив.“
„Колко бавен е животът, колко жестока е надеждата.“
„Радостта идва винаги след болката.“
„Хората бързо свикват да бъдат роби на мистерията.“
„Когато човек решава да имитира ходенето, той изобретява колело, което не прилича на крак. Така той практикува сюрреализъм без да го осъзнава.“
„Крайно време е отново да разпалим звездите!“
„Обичам хората, но не заради това, което ги обединява, а заради това, което ги разделя. Искам да познавам най-добре това, което кълве техните сърца.“
„Артистите преди всичко са хора, които искат да станат нечовеци.“
„Една структура става архитектурна, а не скулптурна, когато елементите ѝ спират да имат своята обосновка в природата.“
„Цветът е плодът на живота.“
„Мразя артисти, които не принадлежат на своето време.“
Заглавна снимка: Terri Maxfield Lipp
Мануела Георгиева
ARTday.bg
