Не крайното, а безкрайното е реално ~ Георг ХЕГЕЛ

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Георг Вилхелм Фридрих Хегел се ражда на 27 август през 1770 година. Той е един от големите мислители на немската идеалистическа философия. Нарежда се сред създателите на немския идеализъм и e негов основен представител. Заедно с Имануел Кант е измежду най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на 19 и 20 в.

Свързано изображение

Представяме ви дефиниции на Хегел за живота и за онова, което сме ние:

АБСОЛЮТНО

„Висшето определение на абсолютното се състои в това, че то не само изобщо е дух, а че е абсолютно откриващ себе си, самоосъзнаващ се, безкрайно творчески дух.“

АЗ

“Азът” е нещо напълно просто, всеобщо.

Всеобщността на “аза” се обуславя от това, че той може да се абстрахира от всичко, дори от своя живот.

БЕЗКРАЙНО

„Не крайното, а безкрайното е реално.“

БИТИЕ

„Битие, чисто битие – без всяко по-нататъшно определение. В своята неопределена непосредственост то е еднакво само със самото себе си, а също не е нееднакво спрямо друго, няма различие нито вътре в самото себе си, нито навън.

Битието е чистата неопределеност и празнота.

Битието, неопределеното непосредствено, е в действителност нищо и нито повече, нито по-малко от нищо.“

ВРЕМЕ

„В действителност времето е чисто количествено.“

ДЕЙСТВИТЕЛНО

„Действителното не е нещо пространствено. Действителността  е единство на същност и съществуване.“

ДИАЛЕКТИКА

„Чисто движение на мисленето в понятия.“

ДУХ

„На духа трябва да се гледа като на подобие на бога, като на божественото в човека. Духът не е нещо, пребиваващо в покой, а по-скоро обратното, той е нещо абсолютно неспокойно, чиста дейност, отрицание, или идеалност на всички устойчиви определения на разсъдъка. Той не е нещо абстрактно просто, а нещо, което в своята простота различава себе си от самото себе си. Той не е нещо готово още преди появата си, не нещо, което зад масата от явления крие себе си, а нещо, което наистина е действително само благодарение на определени форми на своето необходимо саморазкриване и не е някаква (както смяташе старата психология) душа-вещ, стояща само във външно отношение към тялото, а нещо, което е вътрешно свързано с тялото благодарение на единството на понятието.“

ДУША

„Душата е проста непосредствена тоталност. Душата е проста духовна субстанция, или непосредственост на духа. Душата е крайна, доколкото е определена непосредствено, чрез природата. Душата е пасивна.“

ЖИВОТ

„Животът трябва да бъде разбран като самоцел, като цел, която притежава в самата себе си своето средство, като тоталност, в която всяко звено, различно от другото, е едновременно и цел, и средство.“

ЗНАНИЕ

„Знание, което не знае как се получава, не може да направи нито крачка напред.“

ИСТИНА

„Истината не е отсечена монета, която може да се даде готова и да се сложи в джоба. Истината е движението на себе се в самата себе си. Истинното е движение, процес.“

НИЩО

„Нищо, чисто нищо; то е проста еднаквост със самото себе си, пълна празнота, пълно отсъствие на определения и на съдържание; неразличеност в самото него. По такъв начин нищото е същото определение или по-скоро отсъствие на определения с това е изобщо същото, каквото е чистото битие.“

ПОЗНАНИЕ

„От това, че нещо е изобщо известно, още не следва, че то е познато.“

РАЗУМ

„Разумът е единство на субективното и обективното. Разумът е отрицателен и дзиалектичен, защото разлага в нищо определенията на разсъдъка; той е положителен, защото поражда общото и схваща в него особеното.“

СВОБОДА

„Истинската свобода се състои в тъждеството ми с другите, аз съм само тогава истински свободен, ако и другият също е свободен и е признат от мен като свободен.“

ФИЛОСОФИЯ

„Философията е обективна наука за истината, наука за нейната необходимост. Тя е познание чрез понятия, а не изказване на мнения и измисляне на мнения. Философията е налице само тогава, когато мисълта като такава се прави основа, абсолют, корен на всичко останало.“

ЧОВЕК

„В Библията Христос казва: “Нима вие не сте по-добри от врабчетата?“ Ние сме по-добри от врабчетата като мислещи същества; – но като сетивни същества ние сме толкова добри или толкова лоши, колкото и врабчетата.“

ARTday.bg

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Вечната любовна мъка

"С удоволствие бих ѝ звъннал, но се насилвах да не го правя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я...

Антон Страшимиров: Разкрийте сърцата и душите си за обич!

Антон Тодоров Страшимиров е роден на 15 юни 1872 година в град Варна. От юношески години, благодарение на брат си Димитър Страшимиров, започнал да...

(Не)видимо доволни

Днес (по стар стил) е Видовден. На кого не се е случвало да бъде разочарован, наранен или пренебрегнат… Като човешки същества, освен радостта и...

Писма на любовта

“Бе го пуснал в пощенската кутия, без много да му мисли, и когато се усети, вече бе станало късно да си го вземе обратно....

В Левски започват Празниците на изкуствата „Парцалев 2024“

В Левски днес започват традиционните Празници на изкуствата "Парцалев 2024", посветени на известния български актьор Георги Парцалев. Това съобщи Любка Христова от общинската администрация. Началото...