Простите, простите – те да са живи!

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

На един дъх от Мануела Георгиева в събота, късен следобед

Не, препратката към заглавието от пиесата на Оскар Уайлд никак не е случайна. Важно е да бъдеш сериозен, но не по-малко важно е да си останеш прост. В днешните времена и нрави професор Вучков навява основателна тъга в душите на онези, които все още могат да мислят. Защото за подигравка е не той, а всички, които живо се вълнуваме от ширещата се онлайн простотия.

Вчера срещнах една приятелка. Потах я защо вече не е активна в „лицевата книга“, а тя веднага отговори: „Фейсбук стана толкова мръсно място, че ме е гнус да остана част от него, не искам повече да си губя времето…“

И наистина, кофти местенце си стана творението на Зукърбърг. Ако не обсъждаме убийството на нечие дете, ще подхванем Валерката Симеонов. Ако ни омръзне да се подиграваме със „спасителя на плажа“, подпукваме семейство Макрон, без да оставаме длъжни и на фамилия Радеви. Ще кажеш, ние сме най-свестните, най-красивите, най-умните…

„Да, ама не!“

Първо трябва да ни е ясно, че на никого не му пука за нашето компетентно мнение. Не разбирате ли, че целта е именно такава – колкото по-принизени сме ние, толкова по-добре се чувстват други. Колкото по-малко мислим, толкова по-малко  роптаем – нещастието на хората около нас ни кара дори да благодарим на Господ или на провидението, че имаме все пак какво да сложим за вечеря на скучните си трапези.

Зрелища да има, хлябът да не свършва!

Но свършиха някак хубавите български песни. Гери Никол никога няма да е Лейди Гага, но пък гаргите скоро ще накацат дърветата. Защото идва зима, макар и не онази на нашето недоволство. Ако роклята е пет сантиметра над коленете ви, хич не излизайте на улицата. Ако не носите чорпарогащник, виновна е социалната система.

Опростачаването на един цял народ върви бавно и полека. И мъжете и жените се превръщат в кифли – вижте повечето селфита в мрежата. Усмихваме се в стил „кокоше дупе“, но мечтаем да изглеждаме като облечени от Коко Шанел. Театърът на абсурда, това сме ние. Ни повече, ни по-малко – с изключение на хора, които знам, че продължават да съществуват, но бягат от скапаната социална мрежа, „погубили“ ценното си време в четене на книги и общуване с нормални другари.

„Пръскам!“, както пее Гери Никол. Но не ми мирише хубаво.

Мануела Георгиева

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Моя любов

МОЯ ЛЮБОВ Заради очите ти си струва да отмина всяка лоша дума с мълчание, моя любов. Заради косите ти си струва са заспивам сам и да сънувам узряла ръж, моя...

Оригиналът на Панагюрското златно съкровище се завръща за месец в Панагюрище

От 9 август до 10 септември всички жители и гости на град Панагюрище отново ще могат давидят оригинала на Панагюрското златно съкровище, съобщиха от...

Бърнард Шоу: Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав

Джордж Бърнард Шоу е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература (1925). Ирландец по своя произход, той...

Единственото място, където оптимизмът процъфтява, е лудницата!

Най-удивителното е какви умни мисли изказват хората, когато говорят за глупостта на другите. Че това е така, се убеждаваме от Боб Фенстър и неговата...

Краят на невинността

"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено - и добрите обноски,...