Едуард Естлин Къмингс е американски поет, един от най-радикално експериментиращите автори на ХХ век. Роден е на 14 октомври 1894 година в Кеймбридж, Масачузетс, и е от онези избраници, завършили Харвард.
По време на Първата световна война е шофьор на линейка във Франция. Заради фалшиви обвинения прекарва 3 месеца в лагер. Това преживяване се превръща в основа за автобиографичната му книга „Огромната стая“, която излиза през 1922-ра. След края на войната учи изкуство в Париж.
Първата му стихосбирка е „Лалета и комини“. През 20-те и 30-те години на миналия век живее във Франция и САЩ, като в последствие се установява в Ню Йорк. Други негови творби са: „XVI Поеми“ (1925), пиеса в рима и проза (1927), книга с графики и картини, носеща името „ВММБВБ“, по началните букви на използваните изразни средства – въглен, мастило, маслени бои, молив и водни бои. Други негови книги са „Ейми“ (1933), „Дневник за пътуването му до Съветския съюз“, „Събрани стихове“ (1938) и др. Стилът на Къмингс се характеризира с типографски неконформизъм (вкл. и името му: Е.Е. Къмингс), игра със синтаксиса, необикновена пунктуация, неологизми, както и заемки от джаза и сленга. Въпреки че, на пръв поглед, в стиховете му има елемент на цинизъм, по същество в тях прозира необикновена лиричност. Скоро на български език беше издаден неговия сборник „Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“.
Поетът умира на днешния ден, 3 септември, през 1962 г.
Представяме ви избрани цитати от Къмингс:
„Изисква се кураж да пораснеш и да бъдеш себе си.“
„Да не си мъртъв не означава, че си жив.“
„Освен ако не обичаш някого, нищо друго няма смисъл.“
„Едно не е половината на две. Две са половините на едно.“
„Повечето хора се ужасяват от тишината.“
„Живея толкова отвъд доходите си, че може да се каже, че с тях живеем разделени.“
„Познанието е учтив термин за мъртво, но непогребано въображение.“
„Запомни едно: ти решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“
„Първата стъпка за разширяването на реалността е допускането, че всичко е възможно.“
„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“
„Ние не вярваме в себе си докато някой друг не ни покаже, вътре в нас има нещо, което има стойност, което си заслужава.“
„Не обичам спомените, защото от тях лесно се просълзявам. Всеки ден водя битка между запомняне и забравяне.“
„Най-голямото предизвикателство е да бъдеш себе си в свят, в който всички искат от теб да бъдеш някой друг.“
„Най-пропиляният от всички дни е денят без смях.“
„Америка прави изумителни грешки. Постоянно греши, но едно нещо не може да се отрче: тя винаги е в движение. Може да отива към Ада, разбира се, но поне не стои на едно място.“
Борис Белев
ARTday.bg
