Томазо Кампанела е италиански философ, теолог, астролог дори и поет. Роден е на днешния ден, 5 септември, през 1568 г. в Калабрия. Още съвсем млад 15-годишният кампанела става брат в т. нар. Доминикански орден. Дори на тази крехка юношеска възраст той се отличавал със свободомислието си. Това често му навличало гнева на останалите монаси и в крайна сметка това го кара да напусне Италия.
Кампанела не понасял Аристотел и постоянно си имал проблеми с Католическата църква. През годините непокорният италианец е обвиняван в содомия (типично обвинение срещу някого, когото инквизицията искала да очерни), за писане на сонети против Христос, за притежание на магически книги…
Той е е от така наречените „херметически магьосници“, за които няма невъзможни неща. Най-известният му труд е „Градът на слънцето”. В него непримиримият Кампанела разработва тезата, че всички хора са равни, парите и частната собственост са несъществуващи понятия. Това според автора е идеалната и справедлива държава.
Разбира се, този град остава само на хартия. Според повечето автори „Градът на слънцето” е просто метафора на идеалното общество, но има и такива, които смятат че би могъл да е реален.
Общият план на Града на слънцето напомня силно на чертеж на Коперниковата Слънчева система. В центъра на висок хълм се намира огромен идеално кръгъл храм с поддържан от високи колони купол. Той символизирал именно слънцето. Около него в концентрични кръгове са разположени седемте части на града (по една за орбитата на известните тогава планети). Улиците са само две, пресичащи се с посока изток-запад и север-юг.
Всъщност Кампанела сякаш е знаел, че проектът му ще бъде реализиран от Луи XIV. Градът трябвало да бъде пълно отражение на света, управляван по законите на естествената магия в зависимост от звездите. Небесните тела били източник на цялото щастие, здраве и добродетели за херметическите магьосници.
Има теория според която Луи XIV се е повлиял от труда на Кампанела и е оставил херметически знак в архитектурата на Франция. Ако е така, то старият маг е намерил начин да достигне до владетеля от ония сят, тъй като теологът умира на 21 май 1639 г. – близо 9 месеца след раждането на „Краля Слънце”.
Представяме ви цитати на Томазо Кампанела:
„Не съществуват нито ад, нито рай, нито дяволи. Никой никога няма да ги види. Това са басни, съчинени за сплашване.“
Не са ли подобни свещенослужителите, ползвайки особена почит, на жонгьлорите, призовавайки ни да се взираме в небето, докато междувременно изпразват нашите джобове?“
„Истинно е само това, което съответства на разума и природата.“
„Критерий за истината се явява опита.“
Димитър Янков
ARTday.bg
