Рано или късно къснотата иде… ~ Джон АШБЪРИ

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Американският поет, носител на награда „Пулицър“, почина в дома си на 90-годишна възраст

Известният американски поет-авангардист и лауреат на наградата „Пулицър“ Джон Ашбъри почина на 90-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес.

Ашбъри се е споминал в своя дом в американския град Хъдсън в щата Ню Йорк, като смъртта е настъпила в резултат на естествени причини.

Роденият през 1927 година в щата Ню Йорк Ашбъри се счита за един от най-видните поети на САЩ от втората половина на миналия век. Той оказва силно влияние върху младата американска поезия. Ашбъри се изявява и като художествен критик, превежда произведения на чуждестранни автори на английски език.

Поетът е лауреат на многобройни награди, включително и на „Пулицър“, която получава за своя сборник „Автопортрет в изпъкнало огледало“ през 1975 година.

Публикувал е повече от двадесет тома с поезия. Автор е на поезия с експериментална форма, която първоначално е трудно възприета.

Работи като автор на реклами в Ню Йорк, а през 1955 г. заминава със стипендия Фулбрайт в Париж, където остава до 1965 г. Там започва да сътрудничи като критик на изобразителното изкуство на Европейското издание „Ню Йорк Хералд Трибюн“. След завръщането си в Ню Йорк Ашбъри продължава да пише критика, като до 1972 г. ръководи и изданието „Арт Нюз“. След това преподава в Бруклин Колиндж, а по-късно в Бард Колидж.

Резултат с изображение за john ashbery

Предлагаме ви едно стихотворение на поета:

МЛАДИЯТ ПРИНЦ И МЛАДАТА ПРИНЦЕСА

Тревата врязва се в петите ни, защото сме поели
направо през поляната – ти, дете на тринайсет,
с огромен за теб официален мъжки костюм –
символ на това колко време сме заедно.

Аз събирам плодове в консервена кутия,
за да ядем, и я поставям върху тръните.
Рано или късно къснотата иде.
Враните се вдигат откъм запад.

Искам да огледаш тоя плътен и тъмен блок,
където сме затворени. Ала ти казваш: не,
изморена си. Обръщаш се и спиш.
Аз също спя, а в съня си дочувам коне, коите те отнасят
далече.

Когато ветрецът затихва, отново
е утро. Ставай. Време е вече да тръгнем
из небесната пустош. Тази сутрин скитниците
идват на пътя да ни нахранят. Тях ги е страх,
че сме отишли толкова далече:

Иде нощ, но този път нощта е различна.
Като че ли краката ти едва-едва докосват тревата,
когато ходиш; имаш ми доверие;
нощни пеперуди се блъскат в пламналата ми глава.

И чувам вятъра. И той минава. Някой ден
ще се събудим, паднали в нощната паст
от висока скала на небето, огромно и бяло край нас.
Ще кажеш: „Така живяхме ти и аз.“

Заглавна снимка: Poetry Foundation – Джон Ашбъри, февруари 1945-а

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Денонощие – стихотворение от Блага Димитрова

ДЕНОНОЩИЕ от Блага Димитрова На разсъмване, щом разпозная потопения в изгрева хребет, още първата мисъл е тая, че не трябва да мисля за тебе. И през целия ден вероломна тя, където...

Гогол: Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително

„Ще се смея през сълзи“ са последните му думи. Мистикът Гогол продължава да остава загадка и след физическата си смърт. Той е признат класик...

Когато мамиш, крадеш правото на почтеност ~ Халед Хосейни

Писателят е роден на 4 март 1965 г. в Кабул, Афганистан. Най-голямото от петте деца в семейството – има трима братя и една сестра....

Лъжата като привилегия

"Аз обичам когато лъжат! Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! Затова съм и човек -...

В Международния ден на писателите: 20 цитата от книги, посветени на любовта

Днес отбелязваме Международния ден на писателите. Това са хората, които в пълна степен осмислят живота ни, защото възпитават и разума, и чувствата. А любовта...