Забравеният Ненко БАЛКАНСКИ

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Ненко Балкански е сложен и противоречив характер. Той носи в себе си чертите на юношеската любознателност, извисила го до равнището на богато ерудирана личност. Общителен и словоохотлив, той лесно печели приятели, но не си е спечелвал врагове”, пише преди години изкуствоведът Димитър Остоич. И сигурно е бил прав, познавайки добре именития художник.

Странно, но важните дати в живота на един от най-талантливите ни майстори на четката са два септемврийски дни. Ненко Балкански идва на белия свят на 20 септември 1907 г. и си тръгва от него броени часове преди да навърши 70. Случва се на днешния ден – 19 септември през 1977 г.

Изкуствоведите го наричат „художник на семплите неща”. Ненко Балкански открива красота и специфична хармония в плодовете, в обикновените хора, в природата. Рисува това, което обича – съпругата си Лиляна и всичко, което го заобикаля. Познавачите допълват още, че той „разправя толкова убедително и просто своя живот” с прекрасните си автопортрети, портрети, пейзажи, натюрморти и композиции. Вълнува го животът на обикновените хора – те са неговите вдъхновители в изкуството, неговите любими модели.

Именитият художник е роден в Казанлък. Учи при Чудомир в Казанлъшкото ученическо дружество „Рисувач”. Завършва „живопис” в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов през 1930 г. През 1939-1940 специализира във Франция, Италия, Германия, затова пък работи като учител по рисуване и в София, и в провинцията.

Творческият му път продължава повече от 40 години. Още съвсем млад, през 1937-а е награден със Златен медал на изложението в Париж за пейзажа „През прозореца” (сега собственост на Градската галерия в Русе). Експертите определят творбата на българина като „изключително постижение в живописта”. Ненко Балкански участва и в международни експозиции във Венеция, Атина, Виена, Москва, Ленинград, Берлин, Букурещ, Прага, Индия, Турция и др.

През 1949 г. художникът се жени за Лиляна Просеничкова, правнучка на баба Тонка и внучка на Никола Обретенов. Нейните родители са убити в първите дни след деветосептемврийския преврат. Любовта им е безпределна, а Лиляна се превръща в неизменен, безплатен модел за артиста. Тя винаги е първият човек, на когото Ненко показва картините си, нейното мнение за него е най-важно.

Повече от десет години Балкански е и професор по живопис в Националната художествена академия „Николай Павлович” в София. През 1972-а е отличен с наградата зa живопис на експозицията в Кан сюр мер, Франция. Умира в София през 1977-а, а три години по-късно съпругата му Лиляна дарява на Фонд „13 века България” 1610 произведения на художника. Повече от 300 от тях са маслени картини, а останалите – акварел, туш и пастели. Част от творбите попадат в колекцияте на НХГ, но много поемат и към галерията в родния му град Казанлък.

Лиляна Балканска дарява на държавата и семейния им дом на ул. „Латинка” № 12 в София за музей. Навремето там, в двора под черешата, кипял живот. При Ненко и Лиляна се събирали приятелите им – поетът Димитър Методиев, самобитният публицист Серафим Северняк, писателите Ангел Каралийчев и Асен Разцветников, журналистът Веселин Йосифов. „Достатъчно е да те разбере един човек и това да е собствената ти жена”, обичал да казва често пред тях Ненко Балкански.

Днес обаче споменът за художника е по-скоро избледнял. „Неговият своеобразен характер и в изкуството, и в живота, често предизвикваше завист, която след смъртта му доведе до десетилетия забвение”, казва изкуствоведката Бисера Йосифова.

На заглавната снимка: Ненко Балкански, „Автопортрет”, притежание на Градската галерия в Казанлък

АRTday.bg

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Робърт Лъдлъм: Това, което човек не си спомня, не съществува за него

Робърт Лъдлъм е продал над триста милиона копия от книгите си и това го прави един от най-печелившите съвременни автори. Автор е на близо...

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...