„Ненко Балкански е сложен и противоречив характер. Той носи в себе си чертите на юношеската любознателност, извисила го до равнището на богато ерудирана личност. Общителен и словоохотлив, той лесно печели приятели, но не си е спечелвал врагове”, пише преди години изкуствоведът Димитър Остоич. И сигурно е бил прав, познавайки добре именития художник.
Странно, но важните дати в живота на един от най-талантливите ни майстори на четката са два септемврийски дни. Ненко Балкански идва на белия свят на 20 септември 1907 г. и си тръгва от него броени часове преди да навърши 70. Случва се на днешния ден – 19 септември през 1977 г.
Изкуствоведите го наричат „художник на семплите неща”. Ненко Балкански открива красота и специфична хармония в плодовете, в обикновените хора, в природата. Рисува това, което обича – съпругата си Лиляна и всичко, което го заобикаля. Познавачите допълват още, че той „разправя толкова убедително и просто своя живот” с прекрасните си автопортрети, портрети, пейзажи, натюрморти и композиции. Вълнува го животът на обикновените хора – те са неговите вдъхновители в изкуството, неговите любими модели.
Именитият художник е роден в Казанлък. Учи при Чудомир в Казанлъшкото ученическо дружество „Рисувач”. Завършва „живопис” в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов през 1930 г. През 1939-1940 специализира във Франция, Италия, Германия, затова пък работи като учител по рисуване и в София, и в провинцията.
Творческият му път продължава повече от 40 години. Още съвсем млад, през 1937-а е награден със Златен медал на изложението в Париж за пейзажа „През прозореца” (сега собственост на Градската галерия в Русе). Експертите определят творбата на българина като „изключително постижение в живописта”. Ненко Балкански участва и в международни експозиции във Венеция, Атина, Виена, Москва, Ленинград, Берлин, Букурещ, Прага, Индия, Турция и др.
През 1949 г. художникът се жени за Лиляна Просеничкова, правнучка на баба Тонка и внучка на Никола Обретенов. Нейните родители са убити в първите дни след деветосептемврийския преврат. Любовта им е безпределна, а Лиляна се превръща в неизменен, безплатен модел за артиста. Тя винаги е първият човек, на когото Ненко показва картините си, нейното мнение за него е най-важно.
Повече от десет години Балкански е и професор по живопис в Националната художествена академия „Николай Павлович” в София. През 1972-а е отличен с наградата зa живопис на експозицията в Кан сюр мер, Франция. Умира в София през 1977-а, а три години по-късно съпругата му Лиляна дарява на Фонд „13 века България” 1610 произведения на художника. Повече от 300 от тях са маслени картини, а останалите – акварел, туш и пастели. Част от творбите попадат в колекцияте на НХГ, но много поемат и към галерията в родния му град Казанлък.
Лиляна Балканска дарява на държавата и семейния им дом на ул. „Латинка” № 12 в София за музей. Навремето там, в двора под черешата, кипял живот. При Ненко и Лиляна се събирали приятелите им – поетът Димитър Методиев, самобитният публицист Серафим Северняк, писателите Ангел Каралийчев и Асен Разцветников, журналистът Веселин Йосифов. „Достатъчно е да те разбере един човек и това да е собствената ти жена”, обичал да казва често пред тях Ненко Балкански.
Днес обаче споменът за художника е по-скоро избледнял. „Неговият своеобразен характер и в изкуството, и в живота, често предизвикваше завист, която след смъртта му доведе до десетилетия забвение”, казва изкуствоведката Бисера Йосифова.
На заглавната снимка: Ненко Балкански, „Автопортрет”, притежание на Градската галерия в Казанлък
АRTday.bg
