Джордж Реймънд Ричард Мартин е американски писател на фентъзи и фантастика, сценарист и телевизионен продуцент. Той е най-известен със световните си бестселъри от поредицата епични фентъзи-романи „Песен за огън и лед“. Мартин е посочен от списание „Тайм“ като една от 100-те най-влиятелни личности за 2011 г.
Роден е на 20 септември 1948 г. в град Байон, Ню Джърси. Баща му, Реймънд Колинс Мартин, е пристанищен работник, името на майка му е Маргарет Бреди Мартин. Има две сестри – Дарлийн Мартин Липински и Джанет Мартин Патън. Започва да пише от малък и продава на съседските деца своите истории за чудовища. По-късно става страстен почитател и колекционер на комикси и започва да пише фантастични сюжети за някои аматьорски издания.
Бъдещият писател завършва училището „Мери Джейн Донахю“ и се дипломира в университета „Марист“. Първата му професионална изява е осъществена през 1970 г., когато той е на 21 години – продава „Героят“ на издателство Galaxy, а книгата е публикувана през февруари 1971 г. През 1970 г. получава бакалавърска степен по журналистика в Северозападния университет, Еванстън, (Илинойс). На следващата година, пак там, получава и магистърска степен.
Понастощяем Мартин живее в Санта Фе, Ню Мексико. Член е на Организацията на писателите на фентъзи и научна фантастика на САЩ, чийто регионален директор е бил в периода 1977-1979 г. и вицепрезидент през 1996 – 1998 г. Член е и на Писателската гилдия на САЩ, Западното крайбрежие. Участва като сценарист в сериала „Зоната на здрача“, сценарист е на филма „Последният защитник на Камелот“ (1986), създаден по едноименния разказ на Роджър Зелазни, номиниран за WGA Award в категорията „най-добър сценарий“, 1986 г.
Участва в създаването на телевизионния сериал „Красавицата и звяра“, пише пилотния сценарий на „Входове“ за ABC, филмирани и са и следните негови истории: „Запомняща се мелодия“ (епизод от „Стопаджията“, HBO, ноември 1984 г.), „Нощни ездачи“ (1987 г.) и двучасовият „Пясъчни крале“ – част от филма „До краен предел“ (1995 г.).
Представяме ви избрани цитати от именития писател:
„Четящият човек живее хиляди животи преди да умре. Този, който не чете, живее само един.“
„Умът се нуждае от книги така, както мечът се нуждае от наточване, за да го поддържа остър.“
„Никога не забравяй какъв си всъщност, защото остатъка от света също няма да го направи. Направи същността си своя сила. Така тя никога няма да се окаже твоя слабост. Защитавай се с това, което си и то никога няма да бъде използвано за да те нарани.“
„Страхът реже по-дълбоко от меч.“
„Има само едно добро и неговото име е „Смърт“. Има само едно нещо, което можем да кажем на смъртта: „Не днес!“
„Повечето хора по-скоро биха отрекли истината, отколкото да се изправят пред нея.“
„Смъртта е толкова ужасяващо крайна, докато животът е пълен с възможности.“
„И когато снегът падне и белите ветрове задухат, единакът умира, а глутницата оцелява.“
„Защо се получава така, че когато един човек построи стена, винаги се намира друг, който иска да разбере какво се крие зад нея?“
„Едно нещо е да бъдеш умен, но съвсем друго да бъдеш мъдър.“
„Всички ние имаме нужда да ни се надсмиват от време на време. Иначе започваме да се приемаме твърде на сериозно.“
„Най-яркият пламък хвърля най-тъмната сянка.“
„Различните пътища понякога водят до един и същ замък.“
„Всеки полет започва с падане.“
Димитър Янков
АRTday.bg
