Арнолдо ДЗОКИ, който пренесе флорентинската красота в България

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Прочутият скулптор е автор на паметници, превърнали се в символи на София и Русе, Болоня и Буенос Айрес

Не е случайно, че част от най-красивите паметници и сгради, издигнати в България в края на XIX и началото на XX, са дело на чужденци. Доказани по онова време архитекти и скулптори идват в новоосвободената балканска държава и придават елегантен европейски образ на тогавашното по-скоро селско лице на нейните градове. Един от тези самоотвержени и предани на каузата на изкуството творци е прочутият италиански скулптор Арнолдо Дзоки (дълго време изписван и като Цоки).


Паметникът на цар Освободител в София

Той е флорентинската следа в градското ни скулптурно наследство. Негова е заслугата за знакови паметници като „Цар Освободител” в София и Монумента на Свободата в Русе.

Арнолдо Дзоки е роден на днешния ден – 20 септември, през 1862 г. във Флоренция, Италия. А да се родиш в този град, вероятно означава, че си попил в гените си умението да ваеш прекрасни фигури. Освен това бащата на Арнолдо – Емилио Дзоки, сам преподава уроци по скулптура на бъдещия световноизвестен майстор. С него днес се гордеят и аржентинците в Буенос Айрес, където издига паметник на Христофор Колумб, и египтяните в Кайро, където се извисява изваяният от флорентинеца св. Франциск от Асизи, и руснаците в Санкт Петербург, където той прави паметника на цар Александър Трети, и жителите на Болоня, където е Дзоки оставя своята представа за Гарибалди.

Паметникът на Гарибалди в Болоня, Италия. Снимка Виолета Цветкова

Той е човекът, който през 1900 г. печели обявения конкурс за Паметника на Цар Освободител в центъра на София. Заявки подават 90 скулптори от 13 държави, 32 са изпратените макети, но печели именно Арнолдо Дзоки. Избира го експертно жури, в което членуват именити личности като проф. Антонен Мерсие от Франция, проф. Еторе Ферари от Италия, проф. Роберт Бах от Русия, българските художници Иван Мърквичка, Антон Митов, Петко Клисуров, арх. Никола Лазаров, инж. Стоимен Сарафов, Стоян Заимов и дипломати.

По странно стечение на обстоятелствата, точно на 38-ия си рожден ден – 20 септември 1900 г., Арнолдо Дзоки научава новината, че е победител в конкурса. Основният камък пък е положен на връх Гергьовден – 23 април 1901 г., а изграждането на паметника завършва на 15 септември 1903 г. Официалното му откриване и освещаване е на 30 август 1907 г. в присъствието на участници от Руско-турската война, царските фамилии на България и Русия, както и самият Арнолдо Дзоки.


Статуята на Свободата в Русе

Флорентинският майстор създава бронзови скулптурни творби и в други български градове като Севлиево, Ловеч, Оряхово. Авторският му отпечатък откриваме и в Дряновския манастир. Едно от най-величествените му произведения у нас е Статуята на Свободата в Русе, отдавна превърнала се в негов символ. А пловдивчани дължат на изключително талантливия флорентинец скулптурния фонтан в центъра на града.

Арналдо Дзоки умира през 1940 г. в Рим. Тогава е на 78, а творчеството му е известно по всички краища на света.

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Моя любов

МОЯ ЛЮБОВ Заради очите ти си струва да отмина всяка лоша дума с мълчание, моя любов. Заради косите ти си струва са заспивам сам и да сънувам узряла ръж, моя...

Оригиналът на Панагюрското златно съкровище се завръща за месец в Панагюрище

От 9 август до 10 септември всички жители и гости на град Панагюрище отново ще могат давидят оригинала на Панагюрското златно съкровище, съобщиха от...

Бърнард Шоу: Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав

Джордж Бърнард Шоу е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература (1925). Ирландец по своя произход, той...

Единственото място, където оптимизмът процъфтява, е лудницата!

Най-удивителното е какви умни мисли изказват хората, когато говорят за глупостта на другите. Че това е така, се убеждаваме от Боб Фенстър и неговата...

Краят на невинността

"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено - и добрите обноски,...