Франсис Скот Фицджералд се ражда на днешния ден, 24 септември, през 1896 година в Сейнт Пол, Минесота, САЩ. Най-известните му класически произведения са „Великият Гетсби“ и „Нежна е нощта“. Нарича 20-те години на XX век „Ерата на джаза“, тъй като със съпругата си Зелда (също писателка) умеят истински да се забавляват по светските партита от онова време.
“Той беше въплъщение на американската мечта – младост, красота, пари, ранен успех – и вярваше в тези атрибути така страстно, че ги надари с определено величие”, пише за Фицджералд неговият съвременник Андрю Тернбул. А за романа „Нежна е нощта“ Реймънд Чандлър добавя: „Тази книга ми въздейства като нежно и изящно вълшебство. Като прекрасна музика на струнен квартет“.
Писателят умира на 21 декември през 1940 година.
Представяме ви избрани цитати от романа „Нежна е нощта“ на Ф. С. Фицджералд:
„Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”
“Понякога човек трябва да бъде безпощаден; всички заслужаващи уважение хора са безпощадни към себе си. “
“Тя говореше като човек, уморен да казва неща, в които не вярва.”
“Когато се отдалечаваш от една мъка, струва ти се, че трябва да минеш обратно всички болезнени стъпки, които са те довели до нея.”
“Понякога е по-трудно да се лишиш от една мъка, отколкото от едно удоволствие.”
“Ако знаех какво съм сторила, за да заслужа това, бих го понесла търпеливо.”
“Човек никога не знае колко място заема в живота на другите.”
“Човек никога не може да каже какво точно е изпитвал. Ти можеш ли?”
“Никое същество не може да обгърне друго изцяло.”
“Самотно и тъжно беше да знаеш, че сърцето ти е празно за другия и неговото за теб.”
“- Можа ли да се поразсееш?
– Доколкото може да се разсее човек, който бяга от себе си.”
“Искал бе преди всичко да бъде смел и добър, но още повече бе искал да бъде обичан.”
“- Жена ти не те обича. Тя обича мен. С мен ще бъде по-щастлива.
– Ще бъдете нови един за друг…”
Заглавна снимка: The Daily Beast
Борис Белев
АRTday.bg