Ерих Мария Ремарк е един от най-важните, обичани и талантливи писатели в историята не само на германската, а и на антивоенната литература изобщо. Идеите на Ремарк го правят публичен враг на нацисткия режим в Германия, а Министърът на пропагандата на Третия райх Йозеф Гьобелс лично забранява творчеството му и публично гори книгите му. Това принуждава писателя да напусне родината си, след като немското му гражданство му е отнето. В последствие животът му преминава през Швейцария, френската столица Париж и Съединените щати. Рермарк умира на 72-годишна възраст в Локарно, Швейцария на 25 септември 1970 година.
И до днес Ерих Мария Ремарк е един от най-четените автори на планетата, а сред най-популярните му произведения можем да причислим „На Западния фронт нищо ниво“, „Триумфалната арка“, „Черният обелиск“, „Нощ в Лисабон“, „Трима другари“ и други.
Представяме ви парафрази по цитати от книгите на писателя:
За някои хора да останеш приятел с любимия след раздяла, е обида за любовта. Краят на една любов, е край, след който няма нищо.
***
Когато човекът, когото сме обичали си отиде, той се превръща в най-чуждия човек за нас.
***
Човек може да даде на друг човек капка топлина и внимание. Може да го накара да се почувства значим и потребен. Затова трябва да внимава, кого допуска близо до себе си. Близостта поражда желание да задържиш, а нищо не може да се задържи. Чувствата са като времето – могат само да се преживеят.
***
Когато обичаш истински, губиш своята самоувереност!
***
Човешкият живот е твърде дълъг за една любов. Рано или късно един от двамата изстива и започва да очаква. Очаква следващото „безумие”.
***
Само самотникът знае какво щастие е да срещнеш любовта.
***
Любовта се нуждае от дела, от думи също. Но преди всичко от дела.
***
Парадокс – любовта се стреми към вечността. Самата тя е вечност. Почти във всеки конкретен случай това е невъзможно. Като цяло – това е факт.
***
От любов жените поумняват; мъжете – оглупяват.
***
Само нещастникът знае какво е щастие. Светлината свети само в тъмнина.
***
Единствено волът може да бъде щастлив непрекъснато.
***
За щастието може да се говори само кратко, с няколко думи. За нещастието може да се говори цял живот.
***
Дори когато се страхуваш, можеш да се смееш. Друго просто не ти остава.
***
Щастието е най-неопределеното нещо на света. Затова винаги цената, плащана за него е непоносимо висока.
***
Родината е там, където си щастлив. И все пак! Кой знае…
***
Докато човек се бори, той е по-силен от своята съдба.
***
Колкото по-голям примат е човек, толкова по-високо мнение има за себе си.
***
Ужасно уморително и скучно е да присъстваш на парад на ума – особено, когато умът отсъства.
***
Човек губи друг човек окончателно само, когато той умира. Винаги има надежда.
***
Странно е, че циниците имат най-лековатия характер, а идеалистите – най-непоносимия.
***
Колкото по-малко е самовлюбен човек, толкова по-ценен е.
***
Хората имат твърде различна дарба да чувстват.
***
Колкото по-внимателен си, толкова по-забележим ставаш.
***
Ако направиш нещо за една жена, никога няма да бъдеш смешен в очите й.
***
За любовта си жената трябва да говори с очите си.
***
Жената трябва или да се боготвори, или да се… боготвори.
***
Трудно достъпната жена винаги е по-желана.
***
На жените не трябва да се обяснява, с тях трябва да се действа.
***
Жената не е див кон, а цвете. Тя се нуждае от слънчеви слова, а не от обяздване.
***
Казват, че не е страшно да си влюбен и беден. Може би, но не ви съветвам да опитвате.
***
Това, което имаме – или не виждаме, или не харесваме, или не ценим. Това, което не можем да притежаваме, ни изглежда по-красиво и по-ценно. В това е и романтиката и идиотизмът на живота ни.
***
Първите 100 години са трудни. После всичко върви „по мед и масло”.
***
Животът е като платноход с прекалено много платна, които всеки момент могат да го потопят.
***
Разкаянието е най-безполезното чувство. Нищо не можеш да върнеш, нищо не можеш да поправиш. Не сме създадени съвършенни. Съвършенните са в музея.
***
Понякога принципите трябва да се нарушават – иначе губят смисъла си.
***
По-добре е да умреш тогава, когато ти се иска да живееш, отколкото да живееш тогава, когато ти се иска да умреш. В мига, в който започнеш да желаеш смъртта значи си престанал да живееш и си започнал да съществуваш.
***
На света много малко неща са важни и достойни. Така че трябва да мислим, какво и кого допускаме в сърцето си.
Източник: bojidarivkov.wordpress.com
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
