Добромир Банев: Сърцето не пита кога и кого да обича

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Безсърдечен сякаш стана светът, (не)любовта ни връхлита като бедствие с библейски размери. Кой Моисей ни прокле, та се превърнахме в чужденци за собствените си чувства? Животът напредва по пътя към забравата, докато ние упражняваме вдишване и издишване. Все едно не остана обич, която да споделим. Съществуваме с убеждението, че от нас нищо не зависи. Отегчението убива предварително. Скуката не прощава.

Световният ден на сърцето не е само здравен празник. Разбира се, добрата физическа кондиция е много важна, но ако нямаме душа да ценим красотата, за какво ни е този пусти живот?

Без любов не се живее, от любов не се умира…

С годините времето тече все по-бързо. Технологиите го тласкат стремглаво напред и всяка свободна секунда е от огромно значение. Ако не намерим начин да останем състрадателни към чуждата мъка, ние се превръщаме в злодеи. Ако спестим добра дума, просто ставаме лоши хора. Вярвам, че това е така. Може да няма ненаказано добро, но със сигурност рано или късно всички сме отговорни за постъпките си със зла умисъл.

Сърцето не пита кога и кого да обича. То не контролира нито любовта, нито физическите закони, на които до един сме подвластни. Докато страховете определят действията или бездействията ни, нашият вътрешен глас остава нечут. Заболи слушалки в ушите си, оставаме глухи за повика на най-естествения зов, който природата ни е отредила – да следваме сърцата си, винаги да им имаме доверие.

Никоя музика на света не може да замени ритъма на човешкото сърце. Стига да си припомним, че сме хора. То е пътят към смелостта, защото познава риска с убеждението на стар хазартен играч. Който не рискува, не печели. С особена сила важи за любовта, която толкова много искаме да ни се случи…

Днес ще затворя лаптопа, ще загася телевизора и ще ползвам единствено бутоните на зелената и червената слушалка от телефона. Именно днес може да ми се обади някой, чийто глас не искам да пропусна. Защото е наложително да превъзпитам навиците си и да дам воля на чувтвата. В рутината на живота никога не трябва да бъде късно да делим мигове с любимите си хора. Това ми подсказва сърцето. Ще го послушам.

Заглавна снимка: Ивелина Чолакова

Добромир Банев

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Кралският монетен двор пусна монета с лика на Джордж Майкъл

Британският Кралски монетен двор пусна персонализирана колекционерска монета в памет на Джордж Майкъл, съобщи Ройтерс. Джордж Майкъл е изобразен на монетата с характерните си...

Луди има навсякъде ~ Ъруин Шоу

Ъруин Гилбърт Шамфоров, известен като Ъруин Шоу, е американски писател – автор на драматургия, романи и разкази. Творбите му са продадени в над 14...

Теодор Стърджън: Ако правилно си задал въпроса, вече си получил отговора

Роден е на 26 февруари 1918 г. в Стейтън Айлънд, щат Ню Йорк, с рожденото име Едуард Хамилтън Уолдо. Името „Стърджън“ получава, след като...

Фернандел – простодушният добряк с лъчезарна усмивка

"Ужасни зъби. Няма да стане. По-добре не се залъгвайте." Това чува Фернандел при първите си опити на сцената. Един от най-великите комици на Франция...

Смехът прогонва белезите на жестоката съдба ~ Виктор Юго

Виктор-Мари Юго е роден на 26-и февруари 1802 г. в Безансон (Франция). Той допринася за обновлението на поезията и театъра по времето на Романтизма...