Труман Капоти е сред най-успешните представители на съвременната американска литература. Ражда се на 30 септември 1924 година в Ню Орлиънс. Пише от 8-годишен, а в Алабама съдбата го среща с Харпър Ли, която ще напише великата си книга за малки и пораснали „Да убиеш присмехулник“. Авторката дори изгражда образа на един от литературните си герои, използвайки черти от характера на Труман.
Първият му роман е „Други гласове, други стаи“. За него той получава хонорар от 1500 долара, а книгата се задържа 9 седмици в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за бестселъри.
В началото на 50-те години на миналия век Капоти адаптира за Бродуей в пиеса романа си „Арфата на тревите“, последвана от мюзикъла „Къща от цветя“. Героинята Холи Голайтли от следващият му роман „Закуска в Тифани“ (1958 г.) се счита за едно от най-добрите му творения, а стилът на романа кара Норман Мейлър да нарече Капоти „най-съвършеният писател на моето поколение“.
Връх в в литературната му кариера е романът „Хладнокръвно“ – достоверен разказ за последиците от извършването на четири убийства. В него писателят използва нов, постмодерен жанр – т. нар. „факшън“, смесица от факти и фикция. Вдъхновен от кратка статия в „Ню Йорк Таймс“, описваща необяснимо бруталното убийство на семейството на богат фермер, Труман Капоти прекарва 4 години в търсене на истината, запознавайки се с всеки, имал връзка със следствието. Харпър Ли се включва ентусиазирано в проучванията на талантливия си приятел и романът става международен бестселър.
Писателят умира на 25 август 1984 година в Лос Анджелис.
Представяме ви избрани цитати на Труман Капоти:
„Младите мислят, че по-възрастните са глупаци. По-възрастните знаят, че младите са глупаци.“
„Проблемът с живота извън закона е, че губиш неговата закрила.“
„Приятелството е работа на пълен работен ден.“
„Мозъкът може да приема съвети, но не и сърцето. Любовта не познава граници. Колкото и дълбоко да е потопена, тя винаги намира път към повърхността.“
„Разговорът е диалог, не монолог. Затова има толкова малко добри разговори: заради недостиг, двама интелигентни говорещи рядко се срещат.”
„Животът е сравнително добра пиеса с много лошо написан трети акт.”
„Провалът е подправката, която дава вкуса на успеха.”
„За мен най-голямото удоволствие от писането не е това за какво е, а вътрешната музика, която думите правят.”
„Не ме интересува кой какво казва за мен, стига да не е вярно.”
„Писането има своите закони на перспектива, светлина и сянка, също както рисуването и музиката. Ако си роден, познавайки ги – добре. Ако не, научи ги. След това пренареди правилата както ти е удобно.”
„Цялата литература е клюки.”
„Когато Бог ти дава дарба, той ти дава и камшик. А камшикът е с цел самобичуване и нищо друго.”
„Никой няма да разбере какво взе от мен „Хладнокръвно”. Разкъса ме до мозъка на костите. Почти ме уби. В известен смисъл, мисля, наистина ме уби.”
„Вярвам повече в ножиците, отколкото в молива.”
„Да завършиш книга е като да отведеш едно дете в задния двор и да го застреляш.”
„Харесва ми да говоря по телевизията за неща, за които не си струва да пиша.”
„Най-много съжалявам, че детството ми беше ненужно самотно.”
„Славата помага в един единствен случай – ще ти осребрят чек в малък град.”
„По-добре да гледаш към небето, отколкото да живееш там.”
„Все още не съм светец. Аз съм алкохолик, наркоман, хомосексуалист и гений.”
„Висок съм почти колкото пушка и не по-малко шумен.”
„Въображението може да отвори всяка врата. Завърти ключа и позволи на ужаса да влезе.”
„Научен факт е, че ако живееш в Калифорния, губиш по-малко от коефициента си на интелигентност всяка година.”
„Писателят не може да бъде обвиняван за това, което казват героите.“
Мануела Георгиева
АRTday.bg
