Станка Пенчева, „Изповедно“
ИЗПОВЕДНО
От Станка Пенчева
Обичта си държахме на тъмно с години.
От всички се крихме като крадци.
Хитрувахме, лъгахме,
щадяхме невинните.
Нас никой не пощади.
Изморих се.
Душата ми е изгладняла
за смешно прости неща:
да се събуждам до теб,
както до теб съм заспала,
за двама да слагам кафе,
ти да палиш свещта
срещу Нова година,
ти да носиш пълната мрежа…
Празнични бяха всичките ни часове –
пък на мен ми е липсвала делнична нежност.
Връхлетяха ме изведнъж пораженчески страхове
и умората трупана дълги години,
и копнежът за топлина.
Просто старея. Искам вече да си почина.
И да бъда най-после слаба жена.
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/