Димчо Дебелянов – 108 години безсмъртие

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

***

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха –
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина.
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

ЧЕРНА ПЕСЕН

Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря – край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

***

Аз искам да те помня все така
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален –
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай – пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. –
Аз искам да те помня все така…

АRTday.bg

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Айрис Мърдок: Когато загуби любовта, сърцето на човека умира

Джийн Айрис Мърдок е една от т.нар. сърдити млади хора в британската литература. Тя е родена в Дъблин на 15 юли 1919 година. Майка...

Книгите не се развалят ~ Джон Гришам

Той е сред най-високотиражните съвременни писатели. Романите му, освен с изключително умело изградени сюжети, се отличават и със солидните си фактологически проучвания. Това им...

Лана Търнър – блясъкът на стария Холивуд (видео)

Лана Търнър се ражда на днешния 8 февруари през 1921 година. Превръща се в най-чувствената, изискана и изящна актриса на стария Холивуд. Попаднала в...

Двама сме, но не издавай… – стихотворение от Емили Дикинсън

*** Аз никоя съм. А ти кой си? Ти също ли си никой? Тогава двама сме. но не издавай – че те ще ни навикат. Колко е мрачно да...

Белгийска община забранява поздравите с целувка на работното място

Белгийската община Льовен въвежда забрана за целувки на работното място при поздрав между колеги, предаде кореспондентът на БТА Николай Желязков. Отбелязва се, че културата...