Виктор Юго го нарича „невръстен Шекспир”, макар че приживе няма издадена стихосбирка и не е разпознаван като поет, а само като търговец на оръжие. Роден е на 20 октомври 1854 година в Шарлевил, Франция, и цялото си творчество създава между 15 и 19-годишна възраст. Той е Артюр Рембо – момчето бунтар на поезията на 19-ти век.
Юношеството му е тежко. Баща му – морският капитан Фредерик Рембо напуска семейството, а майка му Виали Кюиф едва свързва двата края и издържа четирите си деца. Артюр мечтае да живее в Париж и скоро успява да иде в града на неограничените възможности. Той изпраща едно от най-известните си стихотворения „Пияният кораб” на Пол Верлен, който от своя страна му праща еднопосочен билет за Париж. Великият френски поет приютява, издържа и помага на Рембо да влезе в средите на парижката бохема. Верлен е женен за 17-годишната и бременна Матилда Мауте, но двамата с Артюр имат бурна и хаотична връзка, за която отричат да преминава границите на приличието. Интересна екранизация на познанството между Верлен и Рембо е филмът „Пълно затъмнение” (“Total Eclipse”) с Леонардо ди Каприо и Дейвид Тюлис.
Рембо и Верлен злоупотребяват с абсент и хашиш, а Рембо спира да пише и започва безделнически живот. „Моралността е слабост на ума“ и „Животът е фарс, който всеки е принуден да изпълнява“, твърди той. След пиянска свада през 1873 год. Верлен прострелва Рембо в ръката. Следва затвор за по-възрастния поет, а за Рембо – нова връзка. През 1874 г. той се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия. После Артюр започва живот на безкрайни странствания в държави от три континента – посещава Дания и Швеция през 1877, а през 1878 работи в Кипър за френска фирма. През 1879 г. Артюр се завръща в родния си град, където помага на свои роднини във фермата им.
Рембо се занимава с всичко друго, но не и с литература. През 1891 г. е намерен тумор в десния му крак, в резултат на което е парализиран, а кракът му – ампутиран. Умира на 10 ноември 1891 г. само на 37 години. Първоначалната диагноза е артрит, но след ампутацията на крака му става ясно, че е бил болен рак.
В литературата Рембо бива оценен едва десетилетия по-късно. Смята се, че е един от най-талантливите продължители на някои от поетическите принципи на Бодлер.
Представяме ви избрани цитати на поета:
„Ако вярвам, че съм в ада, значи съм.“
„Никога не бих могъл да изхвърля любовта през прозореца.“
„Моят бог беше нещастието.“
„Моралността е слабостта на ума.“
„Поетът се превръща в ясновидец в дългия, обширен и болезнен път на чувствата.“
„Сатана, клоун такъв, искаш да ме изкушиш със своя чар!“
„На седемнадесет човек е само млад.“
„Любов… няма такова нещо. Това, което събира семействата, е глупост, егоизъм или страх. Но не и любов. Тя не съществува. Има интерес, привързаност, базирана на личностна печалба, самодоволство. Но не и любов.“
„Безсмислена младеж, поробена от всичко? Като бях твърде чувствителен, аз похабих живота си.“
ARTday.bg
