Френският писател, философ, памфлетист и критик Дени Дидро е роден на 5 октомври 1713 г. Той е оставил следа във всички области, до които се е докоснал. Живее във век, когато се очертава типът интелектуалец, преживяващ от перото си. Именно тогава журналистиката се утвърждава като професия.
„Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ е шедьовърът в историята на културата. Въпреки че не е само негово дело, Енциклопедията носи силния отпечатък на Дидро. През 1745 г. той е нает като преводач, организатор и ръководител на това начинание. Четири години по-късно е затворен заради написан от него памфлет, но за да не спре работата по съставянето на Енциклопедията, го освобождават. Работата е толкова мъчителна и непризнателна, че един след друг от нея се отказват Даламбер, Волтер и Русо. Само Дидро устоява докрай. Той притежавал усета за компромис – смесица от унижение и любов към работата, заради която, винаги когато се е налагало, бил готов да преглътне горчивия хап. При това Енциклопедията е трябвало да бъде създадена, без да черпи информация от съществуващите вече енциклопедии. И още: тя трябвало да бъде направена бързо, защото познанията стремглаво се развивали.
При появата на втория том Енциклопедията е забранена от Кралския съвет, тъй като рушала авторитета на краля и внушавала идеи за бунт и независимост. Шефът на цензурата Малерб предупреждава Дидро, че ще бъде направен обиск в кабинета му. Преди той самият да издаде заповедта за обиск, тайно прибира всички книжа в собствената си къща. За да продължи издаването на този огромен труд, се наложило някои от рубриките да бъдат променени.
Философският гений на Дени Дидро се разгръща и в дейността му на писател и социален критик. Не напразно наричат романа му „Монахинята“ енциклопедичен. Това е анализ на движението на най-фините механизми в човешката душа с морализаторска цел. Дидро не описва чувствата, а външните им изяви. За него душата е винаги свързана с тялото, психологията – с биологията. Схващането, че „Монахинята“ е безпътен роман, е една от онези велики глупости, които обикновено съществуват дълго. Всъщност той днес се смята за един модерен психологически и социален роман. Същото се отнася и за едно друго произведение на Дидро – „Племенникът на Рамо“. Служейки си с един нетипичен за романа похват – диалога, в сатиричен и ироничен план авторът критикува в него старото общество. Дени Дидро е посветил целия си живот в служба на истината и правдата. Той е най-яркият изразител на революционната идеология на третото съсловие във Франция през 18 век; пряк потомък на универсално образованите, на всестранно надарените хора от епохата на Възраждането. Той в буквалния смисъл е оказал влияние върху всички области на знанието. Дидро и неговите саратници са свързвали надеждите си за обновяване на обществения живот не като последователни революционери, а чрез реформи – с широка програма за философско-научно и политическо просвещение – на монархията и на народните маси.
Дени Дидро произхожда от работещите слоеве, син е на занаятчия. Първоначалното си образование получава в йезуитско училище, след което завършва едно от най-добрите светски училища в Париж и застава в редовете на разночинната интелигенция. Теоретичните му схващания се формират под влияние на Спиноза, Хобс, Нютон и други философи и учени. От деизъм преминава към открит и решителен материализъм и атеизъм. Най-крупните му философски произведения са „Писмо за слепите за назидание на зрящите“, „Мисли за обяснение на природата“, „Разговор между Даламбер и Дидро“ . Книгите му са осъдени от Парижкия парламент на изгаряне. Разчитайки на добрата воля на просветените монарси, Дени Дидро приема поканата Екатерина ІІ, заминава за Петербург и разработва широки планове за стопанското развитие и народната просвета в Русия. Настоятелно съветва Екатерина да отмени крепостното право.
Дени Дидро умира на 31 юли 1784 г. на 71-а годишна възраст.
Представяме ви избрани цитати от автора:
„Добрият стил се крие в сърцето.“
„Добродетелта е нещо прекрасно – и добрите, и лошите се изказват за нея с добро. Защото тя е изгодна и за първите, и за вторите.“
„Дори и лъжата да бъде полезна за определен период, то с течение на времето тя неизбежно се оказва вредна. Обратно, правдата с течение на времето се оказва полезна, въпреки че за момента може да носи вреда.“
„Дълбоките мисли са железни гвоздеи, вбити в ума така, че с нищо не могат да се изтръгнат.“
„Жените се ненавиждат една друга и въпреки това до една взаимно се защитават.“
„Жените пият ласкателни лъжи на цели глътки, а горчивата истина – на капки.“
„Животът на злите хора е пълен с тревоги.“
„За да трогнеш, не е нужно да бъдеш силно трогнат.“
„Изкуството се състои в това да се намери необикновеното в обикновеното и обикновеното в необикновеното.“
„Искреността е майка на истината и етикет на честния човек.“
„Истинската демокрация лесно преминава в анархия.“
„Книгите, които прелистваме най-малко и с най-голямо пристрастие, са книгите на нашите колеги.“
„Когато мъжете се отнасят неуважително към една жена, това почти винаги показва, че първа тя се е увлякла в общуването с тях.“
„Любовта често отнема разума на този, който го има, и дава на онзи, който го няма.“
„Манастирът е тъмница, където биват хвърлени тези, които обществото е изхвърлило зад борда.“
„Музите са жени и затова не винаги даряват със свята благосклонност онези, които най-упорито от всички се домогват до тях.“
„Най-голям автор е този, който оставя колкото се може по-малко на въображението на актьора.“
„Най-голямото изкуство се състои в това то да бъде скривано.“
„Народ, който мисли, че честен го прави вярата, а не добрите закони, ми се струва доста изостанал.“
„Не Бог е създал хората по свой образ и подобие, а хората ежедневно го създават по свой. Богът на мохамеданина не е същият като Богът на християнина. Богът на протестантите не е същия като богът на католика. Богът на възрастния се различава от Бога на детето и от Бога на старите хора.“
„Не се впускайте в обяснения, ако искате да бъдете разбрани.“
„Невежеството и безразличието са двете меки възглавници за твърдите глави.“
„Нито в една епоха и нито за една нация религиозните мнения не са послужили като основа за националните нрави. Боговете, пред които са се покланяли древните гърци и римляни, най-чистите хора на земята, са били най-обикновени мошеници.“
„Няма такъв ъгъл на този свят, където различията в религиозните виждания да не оросяват с кръв земята.“
„По-добре е да се изтъркаш, отколкото да ръждясаш.“
„Правилата водят изкуството към рутина.“
„Революция, отложена с един ден, може да не се извърши изобщо.“
„Хората престават да мислят, когато престанат да четат.“
Димитър Янков
АRTday.bg
