Димитър Подвързачов: Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Афоризмът е неочакван изблик, изненадващ гръм.

Аз не ламтя да имам собствена къща: страх ме е, когато съдбата става извънредно любезна с мене.

Когато жена ти стане много мила – това много често значи, че тя е престанала да бъде само твоя.

Ако си беден, изпаднал, закъсал, отрупан с дългове и никъде не можеш да намериш пари, остава ти да направиш само едно: „Да се скараш с началника си, за да те уволни от малката служба, която заемаш. От подобен див героизъм понякога се уплашва самата съдба и току видиш – обърнала работата към по-добро.“

Богат социалист – това е върхът на буржоазната хитрост и най-финото доказателство, че буржоазният режим се изражда.

Българинът е муха със самочувствието на аероплан.

В борбата между две истини – истината винаги е някъде вън от тях.

В живота има само едно-единствено истински хубави нещо, за което струва да се жали: музиката!

Всяко четене е една война между автора и читателя.

Във виното е истината! Ала оня, който пръв е казал тая мъдрост, е бил трезвен – така, че истината, уви, не е и там.

Гутенберг не е имал по-малко коварна съдба от изобретателя на барута, например. Измислил книгопечатането с най-добри намерения, той може би съвсем не е допущал, че тъй бързо книгата ще го измами и ще стане съдружник едновременно и на Бога и на Мамона, тръбач на кристална истина и на демонична лъжа.

Да наваксаш времето – за жалост – значи да го почерниш, но не с вакса, а с труд…

Да се възхищаваш от себе си! Това е неоценим човешки атрибут, едничкото качество, което отличава човека от животните… като го прави смешен пред тях, разбира се.

Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока.

Дълго време аз мислех, че ми вреди алкохолът; сетне хвърлих вината на тютюна; сетне – на месото.

Най-после разбрах, че ми вреди просто животът.

Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора.

В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва.

Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на хората е, че те не са нито съвсем лоши, нито съвсем добри.

Едно проклятие ми тежи: аз не мога да почувствувам близостта на хората. И когато някой се стреми да ме целуне от любов – аз тръпна погнусен от предубеждението, че той нарочно иска да ми предаде някаква страшна болест.

Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.

Езикът е красив и буен млад жребец. Няма да отидеш далеко с него, ако не умееш да яздиш добре. Дори нещо повече: ще те хвърли от гърба си и ще те стъпче.

Жената е вечно дете – по ум, но вековен старец – по егоизъм.

Животът е като коня: почувствува ли, че ездачът е несигурен, – може да го хвърли.

Животът е като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.

Животът е река, пред всекиго от нас.

Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави.

Умният е предпазлив: скита по брега, опитва брод – и излиза щастлив на другия бряг.

За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото е да си глупав. Най-често то заместя всички други.

Знам: твоето минало е славно. И бъдещето ти ще е не по-малко славно в историята. Но кажи ми, как да преживея мизерното ти настояще?

И гаргите стоят с часове по антените, но от това не стават по-музикални.

Има автори, които могат без стеснение да ти кажат: „Бях започнал да пиша пиеса. Но като чух, че и Бернар Шоу пише, отказах се – не обичам да ми подражават…“

Има автори със странна съдба: когато се шегуват, публиката ги взема много сериозно, а когато говорят сериозно – публиката ги смята за шегобийци.

Има идеи, в които е абсолютно невъзможно да повярваш, ако дори ти дадат сто години да мислиш. Такива са, например, идеите за славянско могъщество, за балканско споразумение, за общочовешко братство и др.

Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва.

А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира.

Господи! Не разбирам премъдростта ти, да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.

Колко пъти ми е дохождало на ум: „Защо употребяваме думата падеж за деня, в който имаме да плащаме полица? Много по-изразителна е думата плащаница. Толкова повече, че очаква ли те плащане, когато нямаш пари, ти си разпънат на кръст и остава да ти метнат една плащаница.“

Колкото по-истинска е една истина, толкова повече прилича на дързост.

Колчем ми се е случвало да навляза в голяма гора, с неописуема красота на извишени към небето борове или рошави буки, или гиздави елхи, натруфени като млади невести — все ми е минавало през ума: „Голям въпрос е дали бива тая неповторима хубост да се жертва, за да се прави… хартия. И дали не е по-добре да се отсичат само тънички клонки и с тях да се понашибва овреме всяко младо, което почувства нагон да пише -та дано се остави, за негово добро.“

Моето нещастие е само в това: всеки човек, с когото се сближа, много скоро вижда, че аз всъщност не съм негов, не съм техен.

Мразя тълпата, дори да се състои от мобилизирани мъдреци.

Нашенецът не мрази книгата. Нещо по-лошо: той няма никакво отношение към нея. Той не знае за какво би му трябвала. Ако би я смятал за лукс, той би ламтял за нея. Но тя е за него просто една нелепа непотребица.

Не бързай да го съдиш, че се напил. Кой може да знае, защо се е напил човек? Това е най-често твърде сложен и неподозирано дълбок въпрос.

Някой се напива, може би, само за да се приравни с вас, трезвите…

Недей вярва, когато някой ти каже, че ти е сърдит, защото не си му отишел на гости.

Никога не вярвам адвокат, който казва, че, бил само сътрудник на правосъдието.

Момиче, че не искало да се омъжи.

Комунист – да не одобрава кървавата разправа с противника.

Командирован на държавни разноски – че предпочита да остане в България.

Никога недей се сближава много с човека! Оставиш ли го да се доближи до тебе – той без друго ще почне да те рита.

Няма положение без изход: всичко се нарежда, само че по някой път зле.

О, да – и той падна за отечеството! Падна от високата стълба на Сметната палата, гдето бе отишъл да получи една платежна заповед.

О, живот! Аз все пак те обичам: ти се оказа напълно достоен за моето презрение…

Откак съм се родил, не съм престанал да се питам: „Що-ща аз тука?!“

Пред обикновения прост, груб, арогантен човек на нашата действителност аз винаги, във всичко се чувствам виновен – дори за работи, които нито съм сънувал.

Тайната за успеха на всекидневния вестник е същата, каквато е за отделния човек: „По нищо да нямаш свое мнение!“

Тайната за добрите отношения между хората е много проста: „Давай непрекъснато и колкото можеш повече от себе си, а не искай нищо от тях.“

Ти казваш: защо пиеш?! Но кажи ми, какво друго можеш да вършиш с хората?

Нима да ги учиш на нещо? – Те винаги знаят много повече от тебе.

Да обсъждаш сериозни сделки с тях? – Ще те измамят.

Да споделяш чувствата си? – Ще ти се смеят.

Той ми е много близък! -казваме за някого.

И всеки си има свои близки. И види се, че така трябва да бъде. Защото иначе откъде щяха да знаят нашите интимни работи или важни тайни ония непознати и далечни, които приказват за нас из града?

Три върховни пункта има всеки банкет: аперитивен – закуски; смилателен – кафе, ликьор; пургативен – речи.

У другите народи има „джентлмен“, има „денди“ или кой знае още какво. Ние имаме само хашлак.

Ала светът не помни да е съществувала някога и процъфтявала държава от хашлаци…

Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчно оскърбителен, за да накара други съвсем да не пишат.

Характерно за варварството на нашето общество: никой за никого пет пари не дава, нито да го признае една степен по-високо от себе си, нито да прояви обич до саможертва. Зад видимо интимната връзка най-често се крие съвместно извършено престъпление.

Хората са обикновено много плитки: винаги имат предвид само онова, което говориш, а съвсем изпускат онова, което премълчаваш и което в повечето случаи е много по-важно.

Що е журналист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея – и завърти дръжката.

АRTday.bg

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Искам да му лазя по нервите, да ме ревнува, да ме прегръща…

Иска ми се да върна времето, да сбъдна сънищата, да го слушам как говори по телефона. Да му приготвям ужасна вечеря, да поръчвам тайно...

Спартак Дерменджиев показва виртуални паметници на близки до сърцето му

Изложба скулптура и рисунки, наречена „Близо до сърцето“, открива на 18 ноември от 18.00 часа големият български художник Спартак Дерменджиев в столичната галерия „Стубел“...

Гениалният ленивец Джоакино Росини

Как иначе да наречеш човек, за когото е по-лесно да напише нова ария, докато се изтяга в леглото, отколкото да се наведе, за да...

За девети път поезията влиза в метрото

На 19 ноември започва деветото издание на проекта "Поезия в метрото". Проектът ще продължи до 23 декември, дотогава ще могат столичани да се насладят на...

Учени откриха нов вид гекон

Учени от Тексаския университет в Арлингтън откриха нов вид гекон на полуостров Пария в североизточната част на Венецуела, съобщи Физ.орг. Геконите са малки гущери,...