Луис Сепулведа е чилийски писател, режисьор, журналист и политически активист, роден е на 4 октомври 1949 в град Овале.
Сепулведа е писател със свой собствен неподражаем стил и с разнолико творчество. Голяма част от неговите произведения, разбира се, са сред най-добрите образци на латиноамериканския магически реализъм, пленил десетки читатели по целия свят. Езикът на автора е много специфичен – изключително жив и метафоричен. За него са характерни лаконичния изказ, сбитите по обем творби и силните лирични образи. В книгите му няма директни внушения, но всяка дума предизвиква ярка картина, всеки ред провокира и ни кара да се замислим. В произведенията му няма нито едно изречение, което да не е нюансирано и да не предава емоция, изграждайки общата хармонична цялост.
Романите и разказите на Сепулведа са преведени на десетки езици, а в интернет пространството има стотици сайтове, посветени на писателя и книгите му. Част от произведенията му са филмирани.
Причината за голямото разнообразие от теми в творчеството на Сепулведа се крие в богатия и пъстър живот на писателя.
Творецът е известен с политическата си ангажираност. Той е лидер на студентското движение в Чили. По-късно работи в културния отдел в администрацията на Салвадор Алиенде. След преврата на генерал Пиночет през 1973 г. Лиус Сепулведа е арестуван, осъден на 28 години затвор и хвърлен зад решетките в каторга за политически затворници. Благодарение на кампания в световен мащаб, организирана от Амнести интернешънъл, през 1977 г. Сепулведа е освободен. Той заминава в изгнание и обикаля Латинска Америка. Работи в джунглата по проект на ЮНЕСКО, а през 1979 г. се присъединява към международния отряд на Симон Боливар, който се сражава в Никарагуа.
В началото на 80-те години на XX век Сепулведа се установява в Германия и известно време работи като шофьор на камиони. Той се свързва с „Грийнпийс“ и дори работи на един от техните кораби. По-късно седмичното списание „Шпигел” го ангажира като военен кореспондент в Ангола. Сепулведа прекарва доста години в Африка и описва разгромяването на елитните войскови части на Южноафриканската република. Понастоящем Луис Сепулведа живее в Испания.
Представяме ви избрани цитати на писателя:
„Всеки път си има начало и край и в двете точки някой те чака“, се казва в известна чилийска песен. Гадното е, че тези две точки не бележат един прав път, а път, пълен със завои, със стръмни пътеки, дупки и отклонения, водещи все доникъде.“
„Във всеки град, в който спирах, се срещах със стари познати или правех опити да завържа нови приятелства. От всички тях, с малки изключения, у мен остана горчилката от едно общо усещане: хората живееха във и със страх. Бяха го превърнали в нещо като лабиринт без изход, в постоянно присъствие и в разговорите, и на масата. Замазваха с безсрамно благоразумие дори най-елементарните неща и щом легнеха нощем, не сънуваха по-добри времена или миналото си, а потъваха в тресавището на черния смазващ страх, в страха на мъртвите часове, и призори ставаха със сенки под очите и още по-наплашени.“
„Смъртта идва тогава, когато човек приеме, че е умрял.“
„А това небе? А всичките тези звезди, Балдо? И те ли са някоя от лъжите за Патагония? – Няма значение. В тая земя всички лъжем, за да сме щастливи. Но никой от нас не бърка лъжата с измамата.“
„Как ми се иска да са живи – въздиша Пабло Касорла. – Живи ли? Щяха да са на повече от сто години. – И какво от това? Който се е родил щурец, не спира да пее.“
„Говорихме си за живота. Аз можех да се върна в Чили, но си останах в Европа. Те можеха да се върнат в Буенос Айрес, но си останаха в Патагония. От разговора с приятелите се уверих още веднъж, че човек е оттам, където се чувства най-добре.“
„През последния етап от полета авиаторът ми разказа някои неща за себе си. Бил пилот на ,,Тексако“, много добре платен, но един ден открил, че не обича гринговците и е влюбен в Амазония. – Тя е като жената, тап. Влиза ти под кожата, вътре в теб. Не иска нищо, но накрая почваш да правиш всичко, което си мислиш, че иска.“
„Никой не трябва да се срамува, че е щастлив.“
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
