„Луна за несретници”, „Явява се разносвачът на лед”, „Дългият път на деня към нощта”, „Злато”, „Любов под брястовете”, „Електра в черно”… Много от пиесите на Юджийн О’Нийл са познати на българската публика. Такстовете на един от най-известните американския драматурзи са толкова дълбоки, наситени с психологизъм, разтърсващи, че продължават да се поставят и днес, десетилетия след негова кончина. Постановката „Дългият път на деня към нощта”, реж. Владлен Александров, и сега е в афиша на Народния театър.
Днес обаче си спомняме за нейния автор, роден точно преди 129 години – на 16 октомври 1888-ма, в Ню Йорк, САЩ. За добро или не, случва се в хотелска стая на „Бродуей” (баща му еактьор имигрант), но тогава едва ли на някого му хрумва, че на бял свят се е появил велик театрал. Едва след смъртта на Юджийн О’Нийл на същия адрес е поставена табела: „Тук се роди най-великият американски драматург.”
Момчето учи в католическо училище, после една година посещава лекции в авторитетния „Принстън”, но е принуден да напусне заради проблеми с дисциплината. Няколко години пътува с кораб, страда от алкохолизъм и депресия. През 1912-1913 г. се заразява с туберкулоза, лекува се в санаториум, прави неуспешен опит за самоубийство… И тогава решава да посвети на писането.
С първата си публикувана пиеса – „Beyond the Horizon” (1920 г.), печели „Пулицър”, а след това още три пъти получава престижната награда в категорията за драматургия. През 1936 г. съвсем закономерно получава и Нобеловата награда за литература. Автор на 45 пиеси, именно той въвежда психологическия реализъм в американската драматургия – дотогава той е познат най-вече от творчеството на Антон Чехов и Хенрик Ибсен.
Юджийн О’Нийл се жени три пъти и има три деца. Едно от тях е Уна О’Нийл, с която писателят преустановява всякакви контакти. Причината? Решението на 18-годишната дъщеря да се омъжи за Чарли Чаплин, който е с цели 36 години по-възрастен от нея.
През целия си живот драматургът е с разклатено здраве. През последните му 10 години страда и от синдрома на Паркинсон. Умира на 27 ноември 1953 г. Сетният му час също е в хотел, но в Бостън. Тогава драматургът е на 65, а последните му думи са: „Знаех си, знаех си. Роден в хотелска стая и умрял в хотелска стая.”
Предлагаме ви избрани мисли от именития драматург:
„Когато си на 50, започваш да мислиш за неща, за които не си мислил преди. Мислех, че остаряването е суета, но всъщност е да губиш хора, които обичаш. Бръчките нямат значение.”
„Самотата на човек е неговият страх от живота.”
„Обсебени от приказка, ние прекарваме живота си в търсене на магическа врата и изгубено кралство на мира.”
„Човек е роден повреден. Той живее като се поправя. Лепилото е благословията на Бог.”
„Животът на всеки човек е самотна клетка, чиито стени са огледала.”
„Щом хората измислят боговете, значи няма Бог!”
„Аз съм толкова далеч от това да бъда песимист… вместо това, въпреки раните си, аз се радвам на смъртта и живота.”
„Страхотна игра е преследването на щастието.”
„Цензурата е и винаги е била последната възможност на глупаците и фанатиците.”
„Трябва да бъдеш или тъжен или радостен. Удовлетворението е топла кочина за консуматори.”
АRTday.bg
