Камий КЛОДЕЛ: От ласките на Огюст Роден до самотата на лудницата

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Камий Клодел. Едновременно талантлив скулптор и муза на гениален скулптор. Красавица, надарена както с уникална лична дарба, така и с женска способност да вдъхновява. Кралица на бронза, чиято лична история и творчески път, са в състояние да разпалят въображението дори на неизкушените от ваятелското изкуство.

Музата на Огюст Роден, без която неговият гений едва ли би се разгърнал с такава сила, напуска света в лудница в Мондевержюр, близо до Авиньон, където е прекарала последните 29 години от живота си. Камий, която живее като борбена, яростна и силна жена, защитаваща таланта и правото си на любов с плам, е сама и нещастна в края на пътя.

Камий вярва, че е дошла на света, за да твори още от ранното си детство в областта Шампан. Тя често кара брат си Пол да й служи за модел в първите й опити в скулптурата. Изследователите на творчеството на Камий смятат, че голяма роля за оформянето й като творец, има частният учител на момичето, който е бил почитател на древността.

Резултат с изображение за Camille Claudel

Когато Камий Розали Клодел и Огюст Роден се срещат, между тях прехвърчат първите искри на онова, което после ще помете и двамата със страст и сила, възможна за изразяване само в скулптура. Роден е надхвърлил четирийсетте, а тя е едва на 19. Това се случва след като наставникът на Камий от Художествената академия в Париж – Алфред Буше, я завежда в ателието на Роден. Там се трудят десетки негови помощници, а Буше има идеята майсторът да учи момичето. Какво обаче вижда Роден? „Прекрасно чело над дивни, лазурносини очи – като в картините на Ботичели; големи чувствени устни; гъста златисто-кестенява коса, която се спуска до кръста й. Външност, която впечатлява със своята дързост, превъзходство над останалите. И… детинска наивност.” Това е описанието на Камий, направено от брат й Пол, но именно такава я вижда и Роден в онзи паметен ден.

В началото ваятелят й се присмива, че има смелостта да се нарича скулптор и решава да пробва издръжливостта й като я кара да върши най-мръсната работа – да меси глината, да чисти боклуците от гипсовите фигури и да въвежда ред сред мъжете в ателието. Роден я наблюдава внимателно и освен, че е привлечен от красотата й, е запленен от възможността й, също като него, да твори с необуздана ярост.Не е ясно кое се случва първо – дали Камий става любовница на Роден, и след това той й се доверява да довършва скулптурите му, или обратното. Но всъщност това няма значение, защото започва едно дълго партньорство, подчинено на веруюто: „Страстта движи живота”. Роден казва за Камий: „Що се отнася до мадмоазел Клодел, талантът й е с размерите на Марсово поле. Тя все още не е оценена по достойнство… Всички явно я смятат за мое протеже, но всъщност тя е непризнат художник. Убеден съм, че в крайна сметка е обречена на успех…”.

Роден има и официална любовница – Роз Брьое, от която има син и с която няма намерение да се разделя. Камий иска съвсем друго – собствено дете и възможност да твори извън сянката на любимия си. За жалост не получава нито едното от двете. Роден се оттегля в провинцията при вярната си Роз, а Камий остава в Париж, за да се опита да извади от руините собствения си живот и кариера. Причина за неуспеха й е мнението, че тя подражава на учителя си.

След като Роден се жени за Брьое, Камий изпада в депресия и не може да изкарва пари. Но общото между двамата остава дори в смъртта. Тя е трагична както за Огюст, който умира от премръзване през 1917 година на 77-годишна възраст, така и за нея – изоставена в нищетата на лудницата. „Тук няма нищо освен отвратителен грах за вечеря, непоносимо твърдо желязно легло, в което трепериш от студ дори през пролетта. От храната непрекъснато ти се гади… Няма думи, с които да опиша как се чувствам. Пръстите ми са вкочанени, не мога да държа перото. И това продължава непрекъснато…”, пише Камий на своя влиятелен брат, който дори не се опитва да й помогне.

Връзката между Камий Клодел и Роден е тема на филма “Камий Клодел”, с Жерар Депардийо и Изабел Аджани в главните роли. Лентата е носител на всички най-престижни френски кинонагради, номиниран е за „Оскар” за неанглоезичен филм. Изабел Аджани също е номинирана от Американската киноакадемия за главна женска роля и печели приза за най-добра актриса на фестивала в Берлин.

АRTday.bg

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Денонощие – стихотворение от Блага Димитрова

ДЕНОНОЩИЕ от Блага Димитрова На разсъмване, щом разпозная потопения в изгрева хребет, още първата мисъл е тая, че не трябва да мисля за тебе. И през целия ден вероломна тя, където...

Гогол: Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително

„Ще се смея през сълзи“ са последните му думи. Мистикът Гогол продължава да остава загадка и след физическата си смърт. Той е признат класик...

Когато мамиш, крадеш правото на почтеност ~ Халед Хосейни

Писателят е роден на 4 март 1965 г. в Кабул, Афганистан. Най-голямото от петте деца в семейството – има трима братя и една сестра....

Лъжата като привилегия

"Аз обичам когато лъжат! Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! Затова съм и човек -...

В Международния ден на писателите: 20 цитата от книги, посветени на любовта

Днес отбелязваме Международния ден на писателите. Това са хората, които в пълна степен осмислят живота ни, защото възпитават и разума, и чувствата. А любовта...