Прочутата сграда е открита на днешния ден преди 44 години и е „унищожавана” неведнъж на филмовия екран
Има няколко забележителни сгради в съвременния свят, които никога не можеш да сбъркаш. Една от тях е Операта в Сидни. Причудливото здание с наклонени като шипове на дракон или като корабни платна (според въображението) архитектурни форми е открито официално точно на 20 октомври 1973 г. от британската кралица Елизабет Втора. Т.нар. Sydney Opera House е не само емблема на най-големия град в Австралия, а и основна културна забележителност в далечната държава континент.
Оперният театър в Сидни е признат за едно от най-забележителните творения на съвременната архитектура. А на 28 юни 2007 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО с обектите на световното културно наследство.
До 1958 г. на терена, на който сега се издига красивата опера, е имало трамвайно депо. Преди това пък там е съществувал форт. Човекът, сътворил това чудо на архитектурната мисъл, е датчанинът Йорн Утсон, удостоен с „Притцкер”, най-високото отличие в тази сфера на човешката култура.
Той печели конкурса със своя проект, като успява да победи 222 други кандидати от цял свят. Създаването му отнема цели девет години мислене, смятане, чертане, преправяне… За изграждането обаче отиват още 14. Строежът започва през 1959 г., но на седмата Утсон се оттегля със скандал. Просто не е съгласен с решението на австралийците да бъде променено вътрешното пространство, за да се спестят пари.
Така минават още седем лета до завършването на сградата от местни млади архитекти, а крайната похарчена сума е цели 14 пъти по-висока от предварително планираната. Сградата е открита, но без датския архитект, който вече нямал никакво желание на вижда собственото си бижу. Въпреки това на церемонията звучи Деветата симфония на Бетовен, а небето е огряно от фойерверки.
Абсолютно новаторският дизайн на сградата е в експресионистичен стил. Тя заема площ от 2,2 хектара. Дължината й е 185 метра, а максималната широчина – 120 метра. Конструкцията тежи 161 000 тона и лежи върху 580 подпори, спуснати на дълбочина 25 метра под водата. Ежедневното количество електрически ток за функционирането на сградата е толкова, колкото е необходимо за град с 25 000 жители. Енергията тече по кабели с обща дължина 645 км.
Причудливият покрив, придаващ уникалния външен вид на Операта в Сидни, е облицован със специални плочки, произведени в шведския завод „Höganäs AB” по модерна самопочистваща технология. Въпреки това армия от работници редовно чисти повърхността и, ако се налага, подменя някои от плочките.
Залата с най-големия орган в света
В Операта на Сидни има няколко зали, предназначени за различни видове представления:
Concert Hall е с 2679 места и е седалище на Симфоничния оркестър на Сидни. Там се намира най-големият орган в света (повече от 10 000 тръби).
Joan Sutherland Theatre (Opera Theatre) има 1507 места – там се помещава трупата на Австралийската опера и балет.
Drama Theatre – с 544 места. Предназначен е за Sydney Theatre Company и други театрални и балетни трупи.
Playhouse – студиен театър с 398 места.
Studio – пространство с възможност за промяна на интериора, побира най-много 400 зрители.
Utzon Room – многофункционално помещение с максимум 210 места. Това е единственото вътрешно пространство, проектирано лично от Утсон и обновено през 2004 г. под негов надзор.
Forecourt – отворено пространство с възможности за най-различни арт прояви, в което на голяма височина могат да се монтират седалки за публиката.
Сградата, сътворена от фантазията на Йорн Утсон, често се превръща киногерой. Ето част от филмите, в които операта в Сидни е подложена на добри и зли сили, но, слава Богу, продължава е да е все така бяла и красива на мястото, където се издига от 1973-а досега:
„Годзила: Последните войни” (2004) – върху операта пада първият враг на Годзила, гигантската игуана Зила, която всъщност е чудовище от филма „Годзила” (1998). След това Годзила я изгаря с лъч, унищожавайки заедно с нея и прочутия театър.
„Животът след хората” (научнопопулярен, 2009-2011, за „Хистори ченъл”) – сградата е показана 75 години по-късно, без хора.
„Денят на независимостта” (1996) – операта се вижда на фона на приближаващия извънземен космически кораб.
„Лудият Макс 3” (1985) – сградата се вижда в края на филма, когато главните герои летят със самолет наблюдават отвисоко Сидни, „разрушен” от ядрена война.
„Проектът „Съншайн” (2007) – театърът също е показан в края на филма, в момента, когато над замръзналия Сидни падат първите слънчеви лъчи.
„Арктически взрив” (2010) – сградата на операта е обгърната от ледена мъгла.
Южнокорейският постер на филма „След утрешния ден” (2004) показва как вълни цунами връхлитат върху сградата, но в лентата не се говори нито за Сидни, нито за операта, нито за потъване на града.
„Нвъзможна мисия 2” – след всички екшън приключения, случващи се в Австралия, на финала главният герой се среща със своята любима, а за фон на щастливата развръзка служи прочутият оперен театър.
„Търсенето на Немо” (анимация, 2003) – сградата се мярка в общите планове.
„Данс академи” (тв сериал, 2010) – главната героиня танцува на сцената на операта в Сидни в края на първия сезон на поредицата.
„Х мен: Апокалапсис” (2016) – сградата на театъра е разрушена от мутанта Магнито, който контролира всичко метално на Земята.
ARTday.bg
Следвайте не във Facebook: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
