„Заклел съм се да умра рисувайки”, казва приживе Пол Сезан. И сбъдва заканата си. Отива си от този свят на днешния ден, 22 октомври. Седмица преди онзи студен октомврийски ден на 1906-а художникът рисува навън под леещия се проливен дъж, разболява се от пневмония и си тръгва от света на живите така, както сам пожелава. Рисувайки.
Повече от век след това Пол Сезан е сред най-скъпо продаваните артисти в света. Преди няколко години платното му „Картоиграчи” (1876) бе оценено и продадено за 250 млн. долара и е неизменно в Топ 10 на най-скъпите картини, предлагани на търг в големите аукционни къщи.
Още една своя максима следва неизменно в живота си Пол Сезан: „Искам да правя изкуство трайно и вечно, както това в музеите.” И го постига. „Картоиграчи” например е част от едноименната поредица картини, посветена на играта на карти и смятана за шедьовър на постимпресионизма. За да нарисува петте творби в серията, пред Сезан позират обикновени хора – селяни, фермери, работници. Последната картина – „Картоиграчи”, е купена от катарското кралско семейство, но не за частна сбирка, а за музей в Доха. Останалите четири платна от поредицата са публично достъпни в музеи и колекции в Ню Йорк, в Мериън, щата Пенсилвания, САЩ, в Париж и в Лондон.
Пол Сезан е роден на 19 януари 1939 г. в Екс ан Прованс, Франция. Типично за времето, неговят баща държи синът да има стабилна професия и не одобрява увлеченията на Пол по изкуството. Затова бъдещият велик артист учи право, но паралелно продължава да взема уроци по рисуване. И въпреки протестите на своя баща, избира да изобразява, а не да съди света. През 1861 г. заминава за Париж и търси своето място под слънцето. А на разгневения родител не му остава друг избор, освен да се примири и да подкрепя талантлиния си наследник.
Вече в Париж, Пол Сезан се запознава с Камий Писаро и други импресионисти. Следвайки идеите на Зола за натурализма, и той като художниците от втората половина на 60-те години на XIX век започва да гледат на рисуването по друг начин.
Според изследователите на изобразителното изкуство от тази епоха именно французинът Пол Сезан е живописец, който осъществява връзката между импресионизма и кубизма. Започва със светлината, въздушния рисунък на импресионистите, но постепенно идеите му изкристализират и той изрича спомената по-горе прословута фраза за „трайното и вечно изкуство”. Затова се връща в Екс ан Прованс, изолира се и започва да търси свой метод.
Създава собствена система за геометризация и деформация на предметите, която след това се изполва в кубизма, фовизма и други модернистични течения в изобразителното изкуство. Извежда живописта от описателните й функции и я превръща във философия. Сред тишината и красотата на Южна Франция рисува много натюрморти, променяйки гледната точка, пейзажи, в който премества определени елементи (напр. дадено дърво), изобразява природата в портрети и сцени с къпещи се… Вдъхновява се от планината Сент-Виктоар и я рисува от безброй ъгли.
Болезнено срамежлив, Пол Сезан често е връхлитан от депресии, страхове, яростни изблици на емоции. Именно чувствата обаче правят неговата живопис толкова ярка, запомняща се, вечна.
Предлагаме ви откъси от изказвания на Пол Сезан за изкуството:
„Художниците трябва да се посветят изцяло на изучаването на природата… Разговорите са изкуство са почти безполезни. Работата, която помага на човека да постигне успех в своята област, е достатъчна компенсация за неразбирането, проявявано от страна глупците. Литераторът изразява себе си чрез абстракции, художникът конкретизира своите чувства и възприятия с помощта на рисунък и цвят. Той не е длъжен да бъде твърде строг или прекалено честен, или прекалено зависим от натурата; художникът в голяма или по-малка степен е господар на своя модел. И най-вече на собствените си изразни средства.”
„Моята възраст и моето здраве няма да ми позволят да осъществя мечтата си, към която се стремя цял живот. Винаги обаче ще бъда благодарен на тези умни ценители на изкуството, които, без да се взират в моите колебания, разбраха какво се опитвам да постигна, за да обновя моето изкуство. Убеден съм, че никой не може да замени миналото със своето изкуство, а може само да добавя към него нещо ново.”
„Моят метод – това е ненавист към фантастичния образ. Аз рисувам само истината.”
„Нужно е да вървиш по посоката на класическото, но чрез натурта, тоест чрез емоцията.”
„Цветът е точката, в която мозъкът ни се свързва с Вселената.”
„Искам да покоря Париж с ябълки и моркови.”
„Да работи, без да се интересува от другите, и да набира сила – това е целта на художника. А на всичко останало – майната му!”
„Одобрението от другите е нещо възбуждащо, от което понякога трябва да се пазим. Осъзнаването на собствената сила те прави скромен.”
„Постигнах известен успех. Защо толкова късно и защо с толкова много труд? Нима изкуството наистина не е свещенослужение, което изисква чисти души и пълно посвещаване?”
„Нямам какво да крия в изкуството. Само изначалната сила, тоест темпераментът, може да доведе човека до целта, която трябва да постигне.”
„Имам усещането, че всеки ден се придвижвам напред, макар и много, много бавно.”
„Дори с не особено буен темперамент можеш да бъдеш истински живописец; можеш да рисуваш добре и без да си вещ в цветовете, без да си тънък познавач на хармонията. Достатъчно е да имаш художествен усет – точно това плаши всички буржоа. Университети, стипендии, награди, измислени само за глупци, шутове и пройдохи. Зарежете критиката, занимавайте се с живопис. В нея е спасението.”
„Не съществуват нито линии, нито форми, има само контрасти. Те се раждат не от черното и бялото, а от усещането за цвят. Формата се създава чрез точното съотношение между тоновете. Когото цветните тонове са хармонично съпоставени и без пропуски, картината се създава сама.”
„Цветният ефект е най-важното в една картина. Той прави едно произведение на изобразителното изкуство цялостно, организира го; този ефект трябва да се базира на едно доминиращо цветово петно.”
„Рисунъкът и цветът са неделими; когато рисуваш – колкото по-хармонично се създава цветът, толкова по-точен е рисунъкът. Когато цветът достига най-голямото си богатство, формата добива своята пълнота.”
„Заобиколете се с добра компания, т.е. отидете в Лувъра.”
„Бих могъл да рисувам стотици, хиляди години, без да спирам. И пак бих се чувствал така, сякаш не знам нищо.”
„Под този лек дъждец аз дишам в невинността на света. Чувствам се обагрен от нюансите на безкрайността. В този момент аз съм едно с моята рисунка. Ние сме хаос с цветовете на дъгата.”
„Живописта е тук, вътре”, казва приживе художникът, удряйки се по челото.
Димитър Янков
ARTday.bg
