На 26 октомври, Димитровден, православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Според народния календар, този ден бележи края на есента и началото на зимата. И както гласи една стара поговорка: „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима“. В някои части на България денят е известен с името „разпус“, тъй като на него всеки трябва да е дал, каквото е имал да дава и да е взел, каквото има да взема.
Свети Димитър е роден през III век в град Солун, като по това време неговият баща управлява града. Той заема поста след смъртта му, провъзгласен от Максимиан Херкул за градоначалник, а жителите го приемат с голяма радост и почит. Тъй като Димитър открито проповядва и прославя християнството, си навлича гнева на император Галерий и бива хвърлен в тъмница. Той е убит с копие по време на молитва от войници, които нахлуват в килията му, още преди да бъде осъден. Тогава е провъзгласен за светец и мъченик на вярата, а за жителите на Солун той се превръща в покровител на града, както е и почитан от всички тях.
Текстът на една народна песен гласи, че Свети Димитър изгорил манастирът в Света гора и за да го накаже, Господ го заточил в Джендем /в превод от турски – ад/. Тогава дошла тежка зима, паднали мъгли и настанали знойни студове. Света Петка и Света Неделя, неговите лели – покровителки на мъртвите, отишли да молят Бог да го пусне и да се оправи времето. Той, обаче, отказал да изпълни молбата им. Тогава те помолили Божията майка за помощ и тя се застъпила за затворника пред сина си. След като Свети Димитър излязъл от ада, настъпила пролетта.
Според друго народно предание, Свети Димитър и Свети Георги били двама братя близнаци. Преди да се разделят и да тръгнат в различни посоки, Георги казал на брат си, че ако види кръв да капе от стряха, значи е умрял. Минало се известно време и Димитър зърнал една стряха, от която капела кръв. Мигом тръгнал към другата половина от света, принадлежаща на брат му и разбрал, че той е бил изяден от ламята. Притиснал я и тя му предала душата на Георги. Така двамата братя се отправили към небесата, яхнали своите коне. Пристигайки там, те си разделили годината по братски – лятото за Свети Георги, а зимата за Свети Димитър.
Българските традиции повеляват на Димитровден да се наемат новите работници, като заедно с тях стопаните извършват оброк в негова чест. За курбан се избира най-тлъстият овен, върху чиито рога се набождат големи варакосани (позлатени) ябълки. След това всеки прави поклон пред така украсената жертва и чорбаджиите церемониално даряват слугите си. Музиката свири през целия ден и всички празнуват, без да забравят, че на другия ден отново трябва да запретнат ръкави за работа.
От този ден нататък може да завали и първият сняг, тъй като светецът приспива природата, разтърсва дългата си бяла брада и от нея политат снежинки към земята. Затова стопаните прибират ралата под стрехите, за да са на сухо и подреждат дървата за огрев.
Тогава започва и подготовката за така наречените „миши празници“, които са на следващия ден. Жените не трябва да подхващат никаква домакинска работа, за да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, изработено през годината. Не се шие, тъче, преде или плете. Също така не се взема в ръка хурка или вретено. Мъжете не трябва да загребват жито от хамбара или да ронят зърно от събраната царевица. За да замажат очите на мишките, трябва да замажат с кал праговете на къщата, хамбара, кошовете и ъглите.
В съботата преди празника, се прави Димитровска задушница, на която се раздават питки и жито за помен.
И тъй като е на границата между лятото и зимата, на Димитровден се правят множество гадания. Също както и при други празници в народния ни календар, на този ден е важно кой пръв ще почука и ще прекрачи прага на дома. По имотното състояние на полазника се гадае за благоденствието и берекета в къщата.
Ако в навечерието на празника луната е пълна, то поличбата предвещава много сняг, плодородна година, пълни кошери с мед, а също, че и посевите ще са на топло.
В миналото, за годината се е вещаело и по добитъка. Зимата ще бъде люта, ако животните се връщат от паша, носейки сламки в уста. Зимата ще е топла и мека, ако овцете лежат поотделно, а ако са скупчени, със сигурност ще е люта и студена.
Сред иманярите е разпространено вярването, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровеното имане проблясва със синкав пламък.
В някои краища на България все още се спазва традицията за Димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се празнува от целия род, тъй като е невъзможно да няма поне един именник в него. На трапезата присъстват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, печени ябълки, варена царевица и тиква.
Имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Димка, Дима, Димчо, Димитричка, Драган, Димана, Митко, Митка, Мита, Митрана.
ARTday.bg
