Йожен Емил Пол Гриндел се явява на белия свят на 14 декември през 1895 година в Сен-Дьони, департамент Сена. Поетът, смятан за един от основоположниците на сюрреализма се ражда в семейство на счетоводител и шивачка. Фронтовите му впечатления са отразени в сборника „Дълг и тревога“ (1917), а година по-късно публикува „Стихове за мира“.
През 1919-а се присъединява към дадаизма. Издава сборниците „Животните и техните хора, хората и техните животни“ (1920) и „Примери“ (1921). В края на 1924 г. заедно с Андре Бретон, Луй Арагон и други създава групата на сюрреалистите, с които е до 1938 г. Пише книги с интимна и философска лирика: „Град на скръбта“, „Самият живот“ и др. Обявява се срещу франкистите в Испания, а след като през 1939 година се завръща от мобилизация в окупирания Париж, пише патриотични стихове, издадени в сборниците „Отворена книга I“, „По долните склонове“ и „Отворена книга II“. Включва се в редиците на компартията и активно работи в нелегалния печат. Стихотворението „Свобода“ от книгата му „Поезия и истина за 1942 година“ става поетично знаме на Съпротивата.
След войната участва в движението за мир. В книгите „Посвещение“ (1950), „Да кажеш всичко“ и „Феникс“ (и двете – 1951) развива темите за любовта, братството, утвърждава се гражданската позиция на поета. През 1951 съвместно с Пабло Пикасо издава сборника „Лицето на всеобщия мир“. Именно Елюар превежда и публикува на френски език сборник с поезия на Христо Ботев.
Международната награда за мир получава през 1953-а, малко след като умира на днешния ден, 18 ноември, през 1952 година.
Припомняме си няколко цитата на Пол Елюар:
„Да, има друг свят, но е в този, в който живеем.”
„Дори когато спим, ние бдим един над друг.”
„Жената е по-красива от света, в който живея, затова затварям очите си.”
„Поетът не е вдъхновен – той е този, който вдъхновява.”
„И със силата на думите аз започвам живота си отново.”
„Птицата е в хармония с вятъра, небето е в хармония със своята истина, а човекът – със своята реалност.”
„Би трябвало нечие лице да подхожда на всички имена на света.”
„И въпреки всичко не намерих онова, което обичам, в това, което пиша.”
„Очите ти, в които пътувам, ми дават знаци по пътя, но тяхното значение е чуждо на Земята.”
„Слоновете са заразни.”
„Надеждата не събира прах.”
„Сбогом самота, добър ден самота.”
„Да живееш, значи да споделяш живота си с другите.”
„Нашето щастие е в пòлета. То няма гнездо, има само криле.”
„Ролята на художника е да бъде водач, да просветлява и най-неподатливите очи, да учи да се гледа, както се учи на четмо, и да сочи пътя от словото към съзнанието.”
„И както зората се нуждае от деня, така и човек копнее за пълна светлина.”
„Единствено блясъкът на искреността ми е привличал всякога, когато е давал отражение у мен.”
Борис Белев
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
