Жените дължат на Глупостта това, че са много по­щастливи от мъжете ~ Еразъм РОТЕРДАМСКИ

Еразъм Ротердамски е виден мислител, философ, хуманист, теолог и филолог, роден на 27 октомври през 1466 година в Ротердам, Холандия. Още приживе той обявява, че не принадлежи на ничия националност, а за свой език припознава латинския. Най-известното му произведение е „Възхвала на глупостта“. То представлява блестяща сатира, написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор. Беседата се води от първо лице, от името на Stultitia — Moria (Глупостта), която превъзнася себе си. Творбата е отпечатана за първи път в Париж през 1509 година и се радва на такъв успех, че приживе на Еразъм е преиздавана 40 пъти. Тонът на произведението е абсолютно сериозен (иронията е в смисъла, а не в стила) — Глупостта съвсем рационално привежда доказателства за своето величие от различни области на човешкия бит и познание. Всъщност Еразъм пародира именно глупостта и невежеството в тези сфери, като не се ограничава с еднозначна критика — на еднакво осмиване са подложени и установените порядки в обществото, и борците за нови порядки, църковното и светското начало, индивидуализмът и колективният дух.

Еразъм е смятан за родоначалник и идеен вдъхновител на християнския хуманизъм и пацифизъм. Умира на 12 юли през 1536 година в Базел.

Представяме ви избрани откъси от „Възхвала на глупостта“:

„Най-­напред вижте с каква предвидливост се е погрижила природата, тази майка и създателка на човека, та никъде да не липсва подправка от глупост. Според мнението на стоиците мъдростта не е нищо друго, освен следване на разума, а глупостта е вълнуване от напора на чувствата. За да не бъде животът им скръбен и тъжен, Юпитер е дарил на хората повече чувства от разум – отношение двадесет и четири към едно. Освен това, той затворил разума в тясно ъгълче на главата, а цялото останало тяло предоставил на страстите. При това само на един разум противопоставил два най­-необуздани тиранина: гневът, който е заседнал като в крепост в гърдите и в самото сърце, извор на нашия живот, и похотта, която има пълна власт чак до края на мъжката възраст. Делничният човешки живот съвсем ясно показва колко е слаб разумът срещу тия два врага. Докато разумът протестира до пресипване и проповядва нравствени правила, понеже само това му е позволено, гневът и страстта мятат примка на своя господар и с още по-­голяма омраза викат срещу него, докато той отстъпи изтощен и предаде ръцете си.“

„Както няма нищо по-­глупаво от ненавременна мъдрост, така също няма нищо по-­неблагоразумно от побъркано благоразумие. Побъркан наричам всекиго, който не се съобразява със съществуващото положение и не желае да върви в крак с времето, който не помни основния закон на всеки пир – или пий, или си върви – и който желае комедията да не е комедия. Напротив, истинско благоразумие е, щом си се родил смъртен, да не желаеш да бъдеш мъдър повече от възможното: или драговолно да бъдеш снизходителен към множеството, или вежливо да грешиш с него. Но това е същинска глупост, казват някои. Няма да споря с тях, но от своя страна и те трябва да признаят, че това е именно да играеш комедията ни живота.“

„Колко малко изглеждат нещастни пък ония, които са най-близко до ума и глупостта на животните и не замислят нищо извън човешките възможности. Нека се опитаме да поясним това не със стоически ентимеми, но с един най-­прост пример. Няма нищо по-щастливо от оня род хора, които обикновено наричат шутове, глупави, прости и безумни. Това са най­-хубави имена според моето мнение. На пръв поглед може би ще кажа нещо глупаво и абсурдно, но то си е самата чиста истина. Преди всичко тия хора са свободни от какъвто и да било страх от смъртта – това не малко зло, кълна се в Юпитер. Те не познават гризене на съвестта, не се плашат от таласъми, не треперят от призраци и вампири, не се измъчват от страх пред надвисващи беди, не се тревожат от надежда за бъдещи добрини. Изобщо не се разкъсват от хиляди грижи, с които е пълен нашият живот. Не се срамуват, не отдават почести, за нищо не молят, не завиждат, не обичат. Прибавете към това, че не само те самите се радват, скачат, пеят и се смеят, но и на всички, с които се срещат, доставят радост, шеговитост, веселие и смях, сякаш са пратени по милостта на боговете, за да разведрят тъгата на човешкия живот. Поради това и хората, които имат най­различно отношение едни към друг, всички обаче се отнасят по един и същи начин с глупавите, като към близки, викат ги на гости, хвалят ги, глезят ги и в беда им се притичват на помощ; позволяват им безнаказано да говорят и да вършат каквото си искат. Никой не желае да им вреди, дори и дивите зверове не им вредят поради някакво естествено чувство за тяхната невинност.“

„Покани мъдреца на гощавка и той ще смути всички или с тъжното си мълчание, или с неуместните си въпроси. Викни го на танци и ще видиш, че играе като камила. Вземи го със себе си на обществени забавления и той ще развали удоволствието на народа само с навъсеното си лице. Ето защо мъдрецът не е полезен нито на себе си, нито на родината си, нито пък на близките си, понеже е неопитен в най­-обикновените дела и е твърде далече от общоприетото мнение и общоустановените обичаи. Поради това голямо отдалечаване от живота и нравите по необходимост се поражда омраза. Какво наистина става сред смъртните, което да не е пълно с глупост, тоест, което да не се върши от глупци и сред глупци?“

„Даже когато жената се опита по някакъв начин да изглежда мъдра, тя не постига нищо и става двойно по-глупава; все едно, че някой иска да заведе вол на атлетически състезания въпреки всякакъв разум, както се казва. Удвоява порока си всеки, който въпреки природата рече да му постави багрило на добродетел и да променя дарбата си. Право казва гръцката пословица: „Маймуната си е винаги маймуна, дори да бъде облечена с багреница“. Също така и жената си е винаги жена, т.е. глупава, каквато и маска да си постави. Но аз не смятам жените толкова глупави, та да се обидят от тия ми думи, защото и аз самата съм жена, следователно Глупостта им приписва глупост. Ако правилно обмислят работата, жените ще трябва да признаят, че дължат на Глупостта това, че са много по­щастливи от мъжете.“

Издателство „Народна култура“, превод от латински: Александър Милев

Димитър Янков

ARTday.bg