Цитати от именития мислител, етнолог и антрополог, който си отива от този свят на днешния ден преди осем години
На човек, живял цял век, има защо да се вярва – най-малко заради натрупания опит. А когато той се занимава с етноси и социална антропология, тогава доверието към него е огромно. Именно такава личност е Клод Леви-Строс, който напуска този свят на днешния ден – 30 октомври, през 2009 г., след като е имал великата съдба да изживее почти 101 години и да познае света в различни негови епохи.
Известен учен, французинът Клод Леви-Строс оказва решаващо влияние за формирането и развитието на теорията на структурализма и структурната антропология. Член е на Френската академия и е носител на множество отличия от университети и други институции в целия свят. Смятан е за „баща на съвременната антропология”. Леви-Строс е убеден, че разумът на „дивака” има същата структура, като този на „цивилизования”, и че чавешките характеристики са едни и същи навсякъде – възгледи, които са в осовата на най-известната му книга „Тъжни тропици”. Идеите му намират отзвук в различни области на хуманитаристиката, включително във философията.
Клод Леви-Строс е роден в на 28 ноември 1908 г. в Брюксел, Белгия. По това време неговият баща – художник портретист, изпълнява поръчка в града, но скоро след раждането на сина семейството се връща в Париж. Оттогава до сетния си час ученият живее в дома им на ул. „Клод Лорен” във френската столица.
Дядо му по майчина линия, Емил Леви, е главен равин на Версай. Другият му дядо, Исак Строс, също от еврейски произход, е бил диригент в дворцовия оркестър на Луи-Филип и Наполеон III. Внукът учи в парижки лицеи, следва право и завършва философия в Сорбоната. След като учителства две години, Клод приема преподавателски пост в университета в Сао Паоло, Бразилия. Там се запознава с културата на коренното население, организира две мащабни експедиции и прави теренни проучвания.
По-късно научната му дейност продължава в Ню Йорк и Париж. Повече от 50 години работи за ЮНЕСКО. До края на живота е емблема за интелектуалните среди в Париж. Пише за езика, мисълта, отношението между култура и природа и най-вече за човечеството и хуманизма. Биографичната му книга „Тъжни тропици” (1955) е считана за една от големите книги на ХХ век. Негови са още „Елементарни структури на родството”, „Мисленето на дивака”, „Тотемизмът днес“ и др.
По повод годишнината от смъртта на Клод Леви-Строс публикуваме цитати от негови произведения:
„Светът започна без човека и ще завърши без него.”
„Един добре подреден хуманизъм не започва сам по себе си, а поставя света преди живота, живота преди човека, уважението към другите същества преди честолюбието.”
„Това, което пречи на човек да постигне щастието, не произтича от неговата природа, а от хитрините на цивилизацията.”
„Вместо да се ограничаваме, както правим понастоящем, с противопоставянето на лекари с лекари, на индустриалци с индустриалци, на учители с учители, може би ще открием, че съществуват по-тънки съответствия между отделните личности и социалните роли.”
„Човечеството е избрало отглеждането на една-единствена култура; то се готви да произвежда масово цивилизация като кръмно цвекло. Неговото обикновено меню вече ще съдържа само това ястие.”
„Някога хората са рискували живота си в Индия или Америка, за да донесат блага, които днес ни изглеждат смешни: бразилско дърво (откъдето и името Бразилия), червена боя или черен пипер, по който при Анри ІV лудеели до такава степен, че придворните го слагали в бонбониери, за да го хрускат…”
„Езикът е човешка интелектуална възможност, която има своите основания, които човек не познава.”
„Ученият не е този, който дава правилните отговори, а този, който задава правилните въпроси.”
„Човечеството непрекъснато е обзето от два противоречиви процеса, единият от които се стреми да установи еднообразието, докато другият се стреми да поддържа или да възстанови разнообразието.”
„Изключителната фаталност, единственият недостатък, който може да сполети една човешка група и да й попречи на реализира напълно своята природа, това е да бъде сама.”
„Отказваме да приемем самия факт на културната различност; предпочитаме да изхвърлим извън културата, в природата, всичко, което не е съобразено с нормата, според която живеем.”
„Социалният живот се състои в разрушаването на това, което му придава аромат.”
„Импулсите и емоциите нищо не обясняват, те винаги произтичат: или от мощта на тялото, или от слабостта на духа.”
Борис Белев
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
