Стихотворение от Марина Цветаева
Закъснявам за срещата днешна.
И от пролет обхваната сякаш,
посивявам, докато те срещна –
тъй високо ме викаш и чакаш.
Ще вървя през години — остави
в мен Офелия вкус на отрова!
Да вървя през поля и дъбрави,
да вървя през души — съм готова.
Не умира светът! Пулсира
в мойта кръв един вик неизречен.
Но в тревите горчиви прозира
на Офелия образът вечен.
Тя, предвкусвала страсти, в жестока
жад — остана с мътилка в сърцето!
Беше моята обич висока:
аз сама се погребах в небето.
Марина Цветаева
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
