Хари Худини е американски илюзионист, известен със своите сензационни трикове. Истинското му име е Ерих Вайс. Ражда се на 24 март 1874 г. в Будапеща, в семейство на унгарски евреи. През 1878 г. родителите му емигрират в САЩ.
Прави фокуси още от 10-годишна възраст. Първоначалните трикове с карти се усложняват и изработват до съвършенство и скоро Худини започва да експериментира с по-екстремни и ефектни номера. През 1894 г. се жени за съпругата си Бес, която става негов асистент. Големият пробив идва през 1899 г., когато се среща с импресариото Мартин Бак. Фокусите с освобождаване от клетки, белезници, вериги, въжета и усмирителни ризи, под вода или бира, често докато виси от въже стават негова запазена марка. Той обикаля Англия, Шотландия, Холандия, Германия, Франция и Русия. Обявяват го за „Краля на белезниците“. През 1910 година започва да се снима в киното. В последното десетилетие от живота си Хари Худини издава няколко книги, в които разкрива много от тайните на своите трикове.Заедно с това води борба с шарлатаните, които мамят и лъжат доверчивите хора.
Верен на идеите си, преди смъртта си, Худини обещал на жена си Бес, че ако отвъдният свят наистина съществува и има връзка с нашия, той ще се върне и ще ѝ даде знак. Двамата измислили таен шифър за комуникация, който да докаже на Бес, че паранормалната връзка със съпруга ѝ е истинска. Скоро след смъртта му Бес обявила награда от 10 000 долара на всеки, който успее да я свърже със Хари. Така започнала серията от „сеансите на Худини“, в които много медиуми неуспешно пробвали да повикат духа му от отвъдното. През 1928 г. един мъж на име Артър Форд обявил публично, че е получил послание от самия Хари Худини. Той го изпратил на Бес и тя потвърдила, че съобщението е предадено с шифъра, измислен от тях двамата преди смъртта му. Последният спиритически сеанс, организиран от Бес, се провел на годишнината от смъртта на Хари на 31 октомври 1936 г. Радиостанции от цял свят предавали на живо от събитието. Медиумът повикал Хари с молбата да покаже, че е там. В продължение на повече от час обаче нищо не е случило и вдовицата решила, че повече няма да прави опити да се свърже със съпруга си. Запалили лампите, гостите и журналистите започнали да се разотиват, но в мига, в който излезли под открито небе, над главите им се разразила ужасна буря. По-късно участниците в сеанса щели да научат, че тя не е усетена никъде другаде в района – появила се само над мястото на сеанса.
Дали покойникът, напуснал света на живите десет години преди това, има пръст?!
„Най-лесният начин да привлечете тълпата е да ѝ разкажете, че в определено време на определено място някой ще опита нещо да направи, а в случай на неуспех – внезапно ще умре“, казвал Худини. И е прав. Стремежът ни да опознаем скритите сили на живота винаги извикват на помощ въображението. Така светът е още по-интересен и вълнуващ, нали?
Мануела Георгиева
АRTday.bg